— Как ти е името, синко? — запита майор … де Къвърли.
— Казвам се Майлоу Майндърбайндър, сър, и съм на двадесет и седем години.
— Ти си добър началник на стола, Майлоу.
— Аз не съм началник на стола, сър.
— Ти си добър началник на стола. Майлоу.
— Благодаря ви, сър. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъда добър началник на стола.
— Да си жив и здрав, моето момче. Вземи една подкова.
— Благодаря, сър. Какво да правя с нея?
— Хвърли я.
— В коша за смет ли?
— Не, там на колчето. След това я вдигни и я хвърли на това колче. Това е игра, нали разбираш. После си вземаш обратно подковата.
— Да, сър. Разбирам. Колко струва една подкова?
Миризмата на пресни яйца, плуващи екзотично в езеро от прясно масло, се понесе надалеч по средиземноморския вятър и накара генерал Дрийдъл да пристигне бързо-бързо, воден от ненаситния си апетит и придружен от медицинската си сестра, която го следваше навсякъде, и от зет си, полковник Мудъс. Отначало генерал Дрийдъл ядеше лакомо на закуска, обед и вечеря в стола на Майлоу. След това другите три ескадрили от авиогрупата на полковник Каткарт предадоха столовете си на Майлоу и поставиха на негово разположение по един самолет и по един пилот, така че той да може да купува пресни яйца и прясно масло и за тях. Самолетите на Майлоу сновяха насам-натам всеки ден и всички офицери от четирите ескадрили, отдадени на някаква ненаситна яйцеядна оргия, унищожаваха огромни количества пресни яйца. Генерал Дрийдъл се тъпчеше с пресни яйца на закуска, на обед и на вечеря, между часовете за ядене също ядеше пресни яйца, докато най-после Майлоу откри изобилни източници на прясно телешко, говеждо, агнешки котлети, патици, гъби, цветно зеле, южноафрикански омари, скариди, шунка, пудинги, грозде, сладолед, ягоди и артишо. В авиокрилото на генерал Дрийдъл имаше оше три бомбардировъчни групи и всяка от тях усърдно изпращаше своите самолети да носят пресни яйца от Малта, но те откриваха, че там пресните яйца се продават по седем цента едното. Тъй като можеха да ги купят от Майлоу по пет цента парчето, имаше повече смисъл да предадат своите столове на неговия синдикат и да му предоставят необходимите самолети и пилоти, за да пренася всички други храни, с които той обеща да ги снабдява.
Всички бяха възхитени от това развитие на събитията и най-много от всички полковник Каткарт, който бе убеден, че за него това е ново похвално постижение. Той весело поздравяваше Майлоу винаги когато го срещнеше, и прекалено увлечен от благородно разкаяние, без много да му мисли, предложи майор Майор за производство. Предложението бе веднага отхвърлено в щаба на Двадесет и седма въздушна армия от бившия ефрейтор Уинтъргрийн — той надраска едно рязко неподписано писмо, с което се напомняше, че армията има само един майор Майор и няма намерение да го изгуби, като го произведе в по-горен чин само, за да задоволи полковник Каткарт. Полковник Каткарт бе болезнено засегнат от безцеремонното мъмрене и огорчен от отказа, виновно се спотайваше в кабинета си. Той считаше, че майор Майор е виновен за нанесената му обида и реши да го понижи в чин лейтенант още същия ден.
— Вероятно няма да ви позволят да го понижите — забеляза полковник Корн със снизходителна усмивка, наслаждавайки се на създаденото положение. — По точно същите причини, по които не ви оставиха да го произведете. Освен това сигурно ще изглежда много глупаво от ваша страна да го понижите веднага след като сте се опитали да го произведете в чин, равен на моя.
Полковник Каткарт се почувствува притиснат от всички страни. Той бе имал много по-голям успех, когато поиска медал за Йосарян след суматохата над Ферара, тогава мостът над По бе останал незасегнат седем дни, след като полковник Каткарт сам предложи да го разруши. Неговите хора бяха извършили девет нападения в шест дни, а мостът все още не беше разрушен, докато най-после при десетия полет на седмия ден Йосарян се насочи внимателно и прелетя повторно със звеното от шест самолета над целта — така стана причина Крафт и екипажът му да загинат. При второто нападение Йосарян се насочи внимателно, защото тогава той беше храбър. Не вдигна очи от мерника, докато не хвърли всичките си бомби; когато погледна наоколо си, всичко в самолета бе залято от зловещи оранжеви отблясъци. Първата му мисъл бе, че самолетът гори. След това забеляза един самолет с горящ мотор точно над себе си и изкрещя по микрофона на Макуот да завие рязко наляво. Секунда по-късно едното крило на самолета на Крафт се откъсна. Пламтящата останка от самолета полетя надолу, най-напред корпусът, а след него въртящото се крило, и град от дребни метални късове започна да чука по покрива на Йосаряновия самолет, придружен от снарядите на флака, които продължаваха да бумтят около него.