Когато се приземи, всички го гледаха сурово, а той закрачи, потънал в тъпо униние, към капитан Блак, който стоеше пред изградената от зелени дъски барака, където летците получаваха инструкции — Йосарян трябваше да му докладва за случая. Там той научи, че полковник Каткарт и полковник Корн го чакат вътре, за да поговорят с него. Майор Данби се бе изпречил на вратата с мъртвобледо лице и мълчаливо отстраняваше с ръка всички, които искаха да влязат вътре. Смазан от умора — тя тегнеше като олово на плещите му, Йосарян умираше от желание час по-скоро да свали облеклото си, което лепнеше по кожата му. Той влезе в бараката със смесени чувства не бе сигурен какво трябва да мисли за Крафт и другарите му, тъй като всички бяха загинали близо до него в усамотена и няма агония в момент, когато и неговият собствен живот висеше на косъм пред същия отвратителен и мъчителен избор между дълг и гибел.
Полковник Каткарт обаче бе напълно разстроен от случилото се.
— Два пъти ли минахте? — запита той.
— Нямаше да ударя целта първия път — отвърна Йосарян тихо, като наведе глава.
Гласовете им леко отекваха в дългото тясно бунгало.
— Два пъти ли минахте? — запита повторно полковник Каткарт с явно недоверие.
— Нямаше да улуча целта първия път — повтори Йосарян.
— Но Крафт нямаше да умре.
— Обаче и мостът нямаше да бъде разрушен.
— Един опитен командир трябва да хвърли бомбите си веднага щом се озове над целта напомни му полковник Каткарт. — Другите пет командири са хвърлили бомбите си при първото преминаване.
— И не улучиха целта — възрази Йосарян. Щеше да бъде необходимо да се извърши още едно нападение.
— Но може би вие щяхте да поразите целта още първия път.
— Можеше изобщо да не я ударя.
— Но може би нямаше да имаме загуби.
— И може би щеше да има повече загуби, ако мостьт не беше разрушен. Нали искахте да се разруши мостът?
— Не ми противоречете — каза полковник Каткарт. — Достатъчно грижи имаме и без това.
— Аз не ви противореча, сър.
— Противоречите ми. И с това, което казвате сега, пак ми противоречите.
— Слушам, сър. Виноват.
Полковник Каткарт стисна ръце тъй силно, че кокалчетата му изпукаха. Полковник Корн, набит, мургав, отпуснат човек с безформен тьрбух се бе излегнал на една от предните пейки, сключил удобно ръце над мургавата си плешива глава. Очите му зад бляскащите очила без рамки показваха, че разговорът го забавлява много.
— Ние се мъчим да гледаме напълно обективно на случая — подсказа той на началника си.
— Ние се мъчим да гледаме напълно обективно на случая — каза полковник Каткарт на Йосарян с жар на внезапно вдъхновение. — Не че съм сантиментален или нещо подобно. Не давам пукната пара нито за убитите, нито за самолета. Само че цялата работа ще излезе отвратителна, когато се напише в доклада. Как мога да прикрия такова нещо в доклада си?
— Защо тогава не ми дадете орден? — подхвърли плахо Йосарян.
— Загдето сте минали повторно над целта ли?
— Вие дадохте медал на Джоу Гладника, когато унищожи оня самолет, без да иска.
Полковник Каткарт захихика съжалително.
— Ще имате голям късмет, ако не ви изправим пред военен съд.
— Но аз разруших моста при второто минаване — каза с протестиращ тон Йосарян. — Нали искахте мостът да бъде разрушен.
— О, и аз сам не знам какво исках — извика полковник Каткарт вбесен. — Вижте, аз, разбира се, исках да се разруши мостът. С този мост съм имал толкова неприятности, откакто реших да изпратя всички вас да го разрушите. Но защо не можахте да го ударите първия път?
— Нямах достатъчно време. Моят навигатор не беше сигурен дали към този град трябва да се насочим.
— Дали към този град трябва да се насочите! — Полковник Каткарт бе слисан. — Сега пък искате да прехвърлите вината на Арфи!
— Съвсем не, сър. Моя е вината, че го оставих да ми отклони вниманието. Това, което искам да кажа, е, че не съм непогрешим.
— Никой не е непогрешим — каза остро полковник Каткарт и след това му хрумна друга мисъл и той продължи двусмислено: — И също така никой не е необходим.
Присъствуващите не опровергаха тези думи. Полковник Корн се протегна лениво.
— Все пак трябва да вземем някакво решение — подхвърли той на полковник Каткарт.
— Все пак трябва да вземем някакво решение — каза полковник Каткарт на Йосарян. — И всичко това е по ваша вина. Защо трябваше да минете повторно над целта? Защо не можахте да хвърлите бомбите си първия път, както всички други?