— Първия път нямаше да улуча.
— Изглежда, че и ние сега повторно минаваме на въпроса прекъсна го полковник Корн, като се изкикоти.
— Но какво ще правим? — възкликна полковник Каткарт отчаяно. Другите чакат отвън.
— Защо да не му дадем орден? — предложи полковник Корн.
— Загдето е минал два пъти над целта! За какво да му дадем орден?
— Загдето е минал два пъти над целта — отговори полковник Корн със замислена, самодоволна усмивка. В края на краищата, струва ми се, нужна е голяма храброст да минеш над целта повторно, без да има други самолети наоколо да отвлекат огъня на противовъздушната артилерия. И при това той е ударил моста. Знаете ли, може би това е отговорът да се хвалиш с нещо, от което би трябвало да се срамуваш. Това е номер, който, изглежда, винаги успява.
— Мислите ли, че ще успее?
— Сигурен съм. И нека го произведем капитан, така ще бъдем още по-сигурни.
— Не мислите ли, че това е малко повече от необходимото?
— Не, не мисля. Най-добре е да се подсигурим, пък и капитанският чин не е толкова много нещо.
— Добре — реши полковник Каткарт. — Ще му дадем орден за храброст, загдето е прелетял два пъти над целта. И също така ще го направим капитан.
Полковник Корн посегна към шапката си.
— Излизаме усмихнати пошегува се той и сложи ръка на рамото на Йосарян, както двамата излизаха навън.
14
Кид Сампсън
По време на нападението върху Болоня Йосарян бе вече достатъчно храбър, за да не мине над целта дори веднъж, и когато се озова горе в носа на самолета на Кид Сампсън, той притисна копчето на прикрепения към ларинкса му микрофон и попита:
— Е? Какво не е наред със самолета?
Кид Сампсън нададе писък:
— Какво не е наред със самолета? Какво става?
Викът на Кид Сампсън вледени Йосарян.
— Има ли някаква повреда? — изрева той в ужас. — Ще скачаме ли?
— Не знам! — кресна в отговор разтревоженият Кид Сампсън и застена от вълнение. — Някой каза, че ще скачаме! Кой се обади? Кой беше?
— Аз се обадих, Йосарян! Йосарян от носа на самолета. Чух те да казваш, че нещо не е в ред. Не каза ли, че нещо не е в ред?
— Помислих, че ти казваш, че нещо не е в ред. Всичко е окей. Всичко е наред.
Йосарян клюмна. Съвсем не е добре, когато всичко е наред и няма никакво извинение да се върнат назад. Той сериозно се поколеба.
— Не мога да те чуя — рече той.
— Казах, че всичко е в ред.
Слънцето блестеше ослепително върху порцелановосините води под тях и по искрящите ръбове на другите самолети. Йосарян хвана разноцветните жици, които свързваха микрофона с разпределителната кутия, и ги откъсна.
— Все не мога да те чуя — каза той.
Вече не чуваше нищо. Бавно събра картите си в чантата, взе трите си защитни костюма и изпълзя в общата кабина. Седнал схванато на мястото на помощник пилота, Нейтли го дебнеше с крайчеца на окото си, докато Йосарян се изкачваше на площадката зад Кид Сампсън. Той се усмихна изнурено на Йосарян. Изглеждаше деликатен, съвършено млад и свенлив под огромната кула, образувана от слушалките, шапката, ларинксовия микрофон, защитния костюм и парашута му.
Йосарян се наведе до ухото на Кид Сампсън.
— Пак не мога да те чуя — изкрещя той, заглушавайки равномерното бръмчене на моторите.
Кид Сампсън погледна изненадано назад към него. Той имаше ъгловато смешно лице с извити вежди и редки мустаци.
— Какво? — извика той, като се обърна.
— Пак не мога да те чуя — повтори Йосарян.
— Говори по-високо! — каза Кид Сампсън. — Все не мога да те чуя.
— Казвам, че пак не мога да те чуя.
— Какво да правя! — изкрещя в отговор Кид Сампсън. — Викам колкото мога.
— Не можах да те чуя по микрофона — изрева Йосарян с растяща безпомощност. — Карай обратно!
— Заради микрофона ли? — запита недоверчиво Кид Сампсън.
— Обратно — кресна Йосарян или ще ти счупя главата!
Кид Сампсън погледна към Нейтли, очаквайки морална подкрепа, но Нейтли многозначително гледаше настрани. Йосарян имаше по-голям чин и от двамата. Кид Сампсън упорствува неуверено още една секунда и след това с готовност капитулира, надавайки радостен вик.
— За мен от това по-хубаво няма! — обяви той весело и пронизително подсвирна няколко пъти през мустаците си. — Да, да, за стария Кид Сампсън по-хубаво от това няма. — Той подсвирна отново и извика по микрофона: — Сега слушайте, мои синигерчета. Говори адмирал Кид Сампсън, грачи адмирал Кид Сампсън, гордостта на кралската морска пехота. Да, да! Връщаме се, момчета, дявол да го вземе, връщаме се!