Плажът беше опустял. Единствените звуци, които се чуваха, бяха приглушени — набъбналото бълбукане на потока, шушненето на дишащите зад него високи треви и храсти, безучастното стенание на немите прозрачни вълни. Прибоят беше винаги слаб, водата — бистра и хладна. Йосарян остави нещата си на пясъка, тръгна през вълните, които стигаха до коленете му, и вървя, докато водата го покри целия. От другата страна на морето лежеше дълга грапава тресчица — къс тъмна суша, мъглява и почти невидима. Той преплува лениво разстоянието до сала, опря се за миг на него и уморено заплува обратно към пясъчния нанос, където можеше да застане прав. Хвърли се няколко пъти в зелената вода с главата надолу, докато се почувствува чист и напълно освежен; след това се изтегна на пясъка по очи и спа, докато самолетите, които се завръщаха от Болоня, дойдоха почти над главата му и силният общ тътен на множеството мотори разби с трясък съня му като разкъсващ земята рев.
Той се събуди, като примигваше от лека болка в главата и отвори очи за един кипящ в хаос свят, където всичко беше в надлежния ред. Ахна, крайно смаян от фантастичната гледка на дванадесетте самолетни звена, летящи спокойно в правилен строй. Гледката беше прекалено неочаквана, за да бъде истинска. Нямаше самолети, които да избързват напред заради ранените на борда, нито един самолет не изоставаше поради повреди. По небето не се виждаха да пушат сигнални ракети за помощ. Липсваше само неговият самолет. За миг той бе парализиран от някакво усещане, че го обхваща лудост. Тогава той разбра и почти заплака пред иронията на съдбата. Обяснението бе съвсем просто: облаци са покрили целта, преди самолетите да могат да я бомбардират, и полетът над Болоня трябва да се — повтори.
Но той грешеше. Не бе имало облаци. Болоня беше бомбардирана. Болоня се оказа безопасен полет. Там нямало противовъздушна артилерия.
15
Пилчард и Рен
Капитан Пилчард и капитан Рен, безобидните офицери, които съвместно ръководеха оперативния отдел на ескадрилата, бяха кротки и учтиви момчета, по-ниски от среден ръст, обичаха бойните полети и не искаха от живота и от полковник Каткарт нищо повече от това да продължават да участвуват в бойни полети. Бяха извършили стотици полети и искаха да извършат още стотици. Записваха се за всички полети. Нищо по-прекрасно от войната не им се бе случвало преди; и те се страхуваха, че вече няма да им се случи втори път. Изпълняваха задълженията си смирено и сдържано, с минимум суетене, и много се стараеха да не си създават неприятели. Бързо се усмихваха на всекиго, когото срещнеха. Когато говореха, мънкаха. Бяха ловки, весели, раболепни хора, които се чувствуваха добре единствено когато бяха само двама и не гледаха никого в очите, дори Йосарян, когато свикаха събрание на открито, за да го порицаят публично, загдето при полета за Болоня е заповядал на Кид Сампсън да се върне на летището.
— Момчета каза капитан Пилчард, чиято коса бе оредяла и който се усмихваше неловко, — когато напущате някой полет, уверете се най-напред, че се касае за нещо важно, нали? Не за нещо неважно… Като например за повреден микрофон. — или нещо подобно. Окей? Капитан Рен има да ви каже нещо повече по въпроса.
— Капитан Пилчард е прав, момчета — каза капитан Рен. — И това е всичко, което имам да ви кажа по въпроса. Е, днес най-после отидохме до Болоня и открихме, че това било безопасен полет. Всички бяхме малко изплашени, струва ми се, и не нанесохме големи щети. А сега слушайте. Полковник Каткарт получи разрешение да извършим втори полет. И утре наистина ще насолим тия муниционни складове. Е, какво мислите по това?