И за да докаже на Йосарян, че не таи никаква враждебност към него, той дори му възложи да лети с водещ бомбардировач заедно с Макуот в първата група при полета на следния ден. Също като Хавърмайър, Йосарян се насочи право към целта, изпълнен с увереност и без предпазни маневри, и изведнъж отдолу започна такава стрелба, като че ли искаха да му извадят червата.
Беше пълно с тежки противовъздушни оръдия! Бяха го приспали, подмамили и хванали, не можеше да направи нищо, освен да седи като идиот и да гледа как гладните черни пушеци се пръскат наоколо му, за да го убият. Докато не хвърлеше бомбите си, не можеше да направи нищо, освен да гледа през далекогледа на мерника, в който тънките кръстосани косъмчета на лещите бяха залепени като магнит за целта, към която ги бе насочил — идеално се пресичаха дълбоко в двора на блока от маскирани складове пред основите на първата сграда. Той непрестанно трепереше, докато самолетът пълзеше напред. Чуваше се глухото „дум-дум-дум-дум“ на флака, което бумтеше наоколо му в четириударни тактове, които се застъпваха, и острите пронизителни трясъци на отделни снаряди, внезапно избухващи съвсем наблизо. Докато се молеше бомбите да паднат по-скоро, в главата му бушуваха хиляди противоречиви пориви. Идваше му да заплаче. Моторите бръмчаха монотонно като някоя тлъста, ленива муха. Най-после целта кацна на кръстчето на мерника, двеста и двадесет килограмовите бомби се откачиха една след друга и полетяха надолу. Облекчен от тежестта, самолетът весело политна нагоре. Йосарян се отдръпна от мерника, изви се косо настрани и започна да следи индикатора на левия борт. Когато стрелката стигна до нула, той затвори бомбения люк и изкрещя с всичка сила по микрофона:
— Надясно докрай!
Макуот моментално изпълни заповедта. Със скърцащ вой на моторите той извъртя самолета на едно крило и с ревящ завой го изтръгна безжалостно от двете остриета на флака, които Йосарян бе забелязал, че се готвят да се забият в тях. След това извика на Макуот да вземе височина и да продължи да се изкачва все по-високо и по-високо, докато най-после се откъснаха от флака и се озоваха в спокойното брилянтно-синьо небе, цялото слънчево и чисто, поръбено в далечината с дълги бели була от тънък пух. Вятърът подрънкваше успокоително върху цилиндричните стъкла на прозорците. Йосарян си отдъхваше ликуващ, докато отново набраха скорост и тогава заповяда на Макуот да завие наляво и да се спусне право надолу; с бегла тръпка на възторг той забеляза как никнещите като гъби гроздове на флака се разтваряха високо над него и зад дясното му рамо, точно там, където щеше да бъде, ако не бе завил наляво и не бе пикирал. С див крясък накара Макуот да изправи самолета и продължи да му крещи да го издига още и да завие отново към оръфания син къс неомърсено небе тъкмо когато бомбите, които бе хвърлил, започнаха да избухват. Първата падна в двора точно където се бе прицелил, и после останалите бомби от неговия самолет и от другите самолети в звеното избухната на земята с бързи оранжеви блясъци през покривите на сградите, които мигновено рухната в обширна кипяща вълна от розов, сив и катраненочер пушек, който буйно се пръсна на вълни във всички посоки и се тресеше конвулсивно в недрата си като от някакви големи взривове на червена, бяла и златна разклонена светкавица.
Я погледни това — възхищаваше се звучно Арфи до самия него и пълничкото му топчесто лице грееше от възхита. Там трябва да е имало муниционен склад.
Йосарян беше забравил Арфи.
— Махай се! — кресна му той. — Махни се от носа на самолета!
Арфи се усмихна учтиво и посочи към целта, канейки любезно Йосарян да погледне надолу. Йосарян настойчиво го заблъска с длани, като бясно му сочеше входа на ниския проход.
— Върни се в кабината! — викаше той яростно. — Върни се обратно!
Арфи приятелски вдигна рамене.
— Не мога да те чуя — обясни той.
Йосарян го хвана за презрамката на парашута и го блъсна назад към прохода, но тъкмо в този миг самолетът бе ударен и рязко сътресение раздруса костите и спря сърцето му. Веднага разбра, че всички ще загинат.
— Нагоре! изпищя Йосарян на Макуот по микрофона, когато видя, че е още жив. — Нагоре, копеле! Нагоре, нагоре, нагоре, нагоре!
Самолетът забръмча отново нагоре, изкачвайки се бързо и форсирано, докато с втори груб крясък, отправен към Макуот, Йосарян го изправи в хоризонтално положение и после го наклони с ревящ, безмилостен завой от четиридесет и пет градуса, който с едно смръкване изсмука вътрешностите му, изтощи го напълно и го остави да виси безплътен във въздуха, докато не викна на Макуот да изправи самолета и не го задържа достатъчно дълго в хоризонтално положение, за да може отново да го хвърли надясно и после пак да пикира с пронизителен вой. Самолетът летеше през безкрайни петна от призрачен черен дим и носещите се във въздуха сажди се лепяха по гладкия му, покрит с плексиглас нос, сякаш зли, влажни, черни изпарения лепнеха по бузите на Йосарян. Сърцето му биеше като чук, обзето от мъчителен страх, докато се носеха ту нагоре, ту надолу през невидимите оръдия на флака, които ту стреляха кръвожадно в небето, ту безсилно се умълчаваха. Пот бликаше на потоци от врата на Йосарян и се стичаше по гърдите и кръста му; струваше му се, че се облива с топла слуз. За миг той смътно долови, че самолетите от неговото звено ги няма вече; след това усещаше вече само себе си. В гърлото си чувствуваше остра рана от давещото напрежение, с което бе крещял командите си на Макуот. Всеки път, когато Макуот променяше посоката на самолета, шумът на моторите минаваше в оглушителен, агонизиращ трясък и вой. Далеч отпред избухващите снаряди на флака продължаваха да се тълпят в небето, идвайки от нови батареи, които търсеха точната височина и садистично чакаха Йосарян да навлезе в обсега на оръдията им.