Йосарян повторно изруга Арфи и продължи да търси напрегнато, сега изтръпнал от някакъв състрадателен страх за дребничкия, жизнерадостен и странен другар по палатка със стърчащ зъб, който бе разбил челото на Апълби с ракетата за пинг-понг и сега отново бе страшно изплашил Йосарян. Най-после Йосарян забеляза двумоторния двукормилен самолет тъкмо когато излизаше от зеления фон на горите и летеше над една жълта нива. Едно от витлата беше изкривено и съвършено неподвижно, но самолетът поддържаше височина и следваше необходимия курс.
Йосарян несъзнателно измърмори благодарствена молитва и след това яростно избухна в гръмка смесица от омраза и облекчение.
— Това копеле — започна той, — този проклет, недорасъл, червендалест, дебелобузест, къдравокос плъх и копелдашки кучи син с щръкнал зъб…
— Какво? — запита Арфи.
— Това мръсно, проклето, дребнодупесто дребосъче с опулени очи, с ябълки в бузите и щръкнал зъб, това захилено, побъркано копеле и кучи син! — ломотеше Йосарян и пръски летяха от устата му.
— Какво?
— Няма значение!
— Пак не мога да те чуя — отвърна Арфи.
Йосарян бавно се обърна към Арфи.
— Ти, тъпако… — започна той.
— Аз ли?
— Ти, надут, закръглен, махленски, празноглав, самодоволен…
Арфи стоеше невъзмутим. Спокойно драсна клечка кибрит и шумно засмука лулата си с вид, който красноречиво изразяваше благо и великодушно опрощение. Усмихна се дружелюбно и отвори уста да заговори. Йосарян сложи ръка върху устата му и уморено го блъсна назад. Затвори очи и докато стигнат летището, се преструваше, че спи, за да не слуша и да не гледа Арфи.
В палатката на оперативния отдел Йосарян направи доклада си пред капитан Блак и заедно с всички други остана да чака и да мърмори разтревожено, докато най-после Ор се показа над главите им с пухтящия си самолет; здравият му мотор още го държеше смело във въздуха. Всички го гледаха със затаен дъх. Колесникът му не можеше да се спусне. Йосарян остана на летището само докато Ор благополучно направи коремно кацане, после отмъкна първия джип, чийто ключ намери оставен в стартера, и го подкара с пълна скорост към палатката си, за да почне да стяга трескаво багажа си за извънредна отпуска, която бе решил да прекара в Рим, където същата вечер намери Лучана с нейния скрит белег.
16
Лучана
Той завари Лучана, седнала сама на една маса в кабарето на съюзните офицери; пияният австралийски майор, който я беше довел там, я беше глупашки изоставил, за да се присъедини към неприличната компания на няколко свои другари, които се бяха разпели на бара.
— Добре, ще танцувам с тебе — каза тя още преди Йосарян да успее да я заговори, но няма да те оставя да спиш с мене.
— Кой иска да спи с тебе? — попита Йосарян.
— Не искаш ли да спиш с мене? — възкликна тя изненадано.
— Не искам да танцувам с тебе.
Тя грабна Йосарян за ръката и го издърпа на дансинга. Танцуваше по-лошо дори от него, но подскачаше, без да се стеснява, под звуците на синтетичната джазова музика с такова удоволствие, каквото Йосарян никога не бе виждал. Най-после Йосарян почувствува, че краката му изтръпват от скука, издърпа я от танцовата площадка към масата, на която момичето, което той трябваше досега да е натаковал, още стоеше полупияно, сложило едната си ръка около врата на Арфи, оранжевата й атлазена блуза все още небрежно разкопчана до под белия бродиран сутиен, и суетно водеше мръсни разговори на полова тема с Хъпъл, Ор, Кид Сампсън и Джоу Гладника. Тъкмо когато стигнаха до тях, Лучана го блъсна силно и неочаквано, така че и двамата отминаха масата и останаха сами. Тя беше високо, прямо и непревзето, жизнерадостно момиче с дълга коса и хубавичко лице — здраво, приятно и закачливо момиче.
— Добре — каза тя, — ще ти позволя да ми платиш вечерята. Но няма да те оставя да спиш с мене.
— Кой иска да спи с тебе?
— Не искаш ли да спиш с мене?
— Не искам да ти плащам вечерята.
Тя го издърпа от кабарето на улицата и после по някакви стъпала го заведе в един черноборсаджийски ресторант, пълен с живи, чуруликащи, привлекателни момичета, които като че ли всички се познаваха помежду си, и със стеснителни офицери от различни страни, които бяха дошли там с тях. Ястията бяха изискани и скъпи и пътеките между масите натъпкани със зачервени и весели собственици, всички пълни и плешиви. Оживеният ресторант излъчваше огромни, заливащи вълни от веселост и топлина.