Когато свършиха, той мушна пари в ръката й. Тя го прегърна от благодарност. И той я прегърна. Тя го сграбчи и отпущайки се отново на леглото, го дръпна върху себе си. Той отново мушна пари в ръката й, когато свършиха, и избяга от стаята, преди тя пак да почне да го прегръща от благодарност. Щом се прибра в апартамента, той събра с най-голяма бързина багажа си, остави на Нейтли, колкото пари имаше и отлетя за Пианоза с един снабдителен самолет, за да се извини на Джоу Гладника, загдето му бе затръшнал под носа вратата на стаята си. Извинението се оказа ненужно, тъй като Джоу Гладника беше в отлично настроение, когато Йосарян го намери. Джоу Гладника бе захилен до уши и на Йосарян му призля, когато го видя, защото в миг разбра какво значеше доброто му настроение.
— Четиридесет полета — обясни охотно Джоу Гладника с глас, станал лиричен от облекчение и възторг. — Полковникът пак повиши броя на полетите.
Йосарян беше зашеметен.
— Ами аз имам тридесет и два, дявол да го вземе! Още три, и щях да съм свободен.
Джоу Гладника вдигна равнодушно рамене.
— Полковникът иска четиридесет полета — повтори той. Йосарян го блъсна от пътя си и изтича право в болницата.
17
Войникът в бяло
Йосарян изтича право в болницата, твърдо решен да остане там вечно, но да не извърши и един полет повече от извършените тридесет и два. Десет дни след като промени решението си и излезе от болницата, полковникът повиши броя на полетите на четиридесет и пет и Йосарян изтича обратно, решен да остане в болницата завинаги, но да не извърши ни един полет повече от шестте, които бе току-що извършил.
Йосарян можеше да изтича в болницата, щом пожелае, поради черния си дроб и поради очите си. Докторите не можеха да оправят състоянието на черния му дроб и не можеха да го гледат в очите, щом им кажеше, че страда от черен дроб. В болницата той прекарваше приятно, стига само да нямаше някой наистина тежко болен в същото отделение. Нервната му система бе достатъчно здрава, за да може да преживее маларията или инфлуенцата на някого другиго почти без никакво неудобство. Можеше да понася изваждането на сливици у други хора, без да страда от следоперативни болки, и дори понасяше чужди хернии и хемороиди само с леко гадене и отвращение. Но това беше почти всичко, което можеше да изтърпи, без да му се догади. При по-тежки случаи беше готов да побегне. В болницата можеше да си почине, защото никой не искаше от него да върши нещо. Всичко, което очакваха от него в болницата, бе или да умре, или да се поправи и тъй като той си беше в отлично здраве, много лесно беше да се поправи.
Да бъде в болницата, беше по-добре, отколкото да бъде над Болоня или да лети над Авиньон с Хъпъл, Добз да пилотира, а Сноуден да агонизира в задната кабина на самолета.
Обикновено вътре в болницата имаше далеч по-малко болни, отколкото Йосарян виждаше извън нея, и при това в болницата обикновено имаше по-малко хора, които бяха сериозно болни. Смъртността беше много по-ниска вътре в болницата, отколкото извън нея, и при това беше много по-здравословна смъртност. Малцина умираха ненужно. Хората знаеха много по-добре как да умират в болницата и го правеха много по-изискано и по-редно. В болницата не можеха да победят смъртта, но безспорно я караха да се държи прилично. Бяха я научили на добро държане. Не можеха да не я допуснат вътре, но когато беше вътре, тя трябваше да се държи като дама. В болницата хората издъхваха с изтънченост и вкус. Там ни най-малко нямаше онази груба, грозна показност в смъртта, която бе тъй обикновена извън болницата. Хората не избухваха във въздуха като Крафт или като мъртвеца в Йосаряновата палатка, нито замръзваха в жарките летни дни, както Сноуден умря от замръзване, след като избъбра тайната си на Йосарян в задната кабина на самолета.