Тя се отдръпна разтревожено от Дънбар.
— Вие сте луд! — извика тя, като погледна умолително, — И двамата сте луди.
Тогава се появи сестра Дъкет и прогони всички към леглата им, докато сестра Крамър смени запушените буркани на войника в бяло. Да се сменят бурканите не беше никак трудно, тъй като същата бистра течност все отново и отново почваше да капе обратно в тях без някаква видима загуба. Когато бурканът, който се изливаше във вътрешната страна на лакътя му, почти се изпразнеше, бурканът на пода почти се напълваше и тогава откачваха и двата от съответните тръбички и бързо ги разменяха, така че течността можеше да почне отново да капе в него. Смяната на бурканите не представляваше никаква неприятност за никого освен за хората, които гледаха как ги сменят горе-долу всеки час и които бяха слисани от тази процедура.
— Защо не свържат двата буркана направо един с друг, като отстранят посредника? — запита артилерийският капитан, с когото Йосарян бе престанал да играе шах. — За какъв дявол им е нужен?
— Питам се какво ли е направил, за да го заслужи? — завайка се офицерският кандидат (той страдаше от малария, защото един комар го бе ухапал по задника), след като сестра Крамър погледна термометъра и откри, че войникът в бяло е мъртъв.
— Ходил е на война — предположи пилотът на изтребител със златистите мустаци.
— Всички отидохме на война — възрази Дънбар.
— Тъкмо това искам да кажа — продължи маларичният офицерски кандидат. — Но защо той? Изглежда, че няма никаква логика в тази система на награди и наказания. Вижте какво се случи с мен. Ако бях пипнал сифилис или трипер заради петте минути удоволствие на плажа, вместо да ме ухапе комар, аз бих могъл да видя в това някаква справедливост. Но малария? Малария? Кой може да нарече маларията последица от разврат?
Офицерският кандидат поклати глава, вцепенен от изумление.
— А какво да кажа аз? — рече Йосарян. — В Маракеш една вечер излязох от палатката, за да си купя бонбони, и пипнах трипер от едно момиче от Женския спомагателен корпус, която не бях виждал дотогава — подсвирна ми и ме отведе в храстите. Наистина ми се ядяха бонбони, но кой би се отказал от такъв случай?
— Май и аз по същия начин загазих с трипер — съгласи се офицерският кандидат. — Но все още имам малария, която е била за някого другиго. Веднъж поне да видя тия неща оправени, всеки да получи точно това, което заслужава. Това може да ми вдъхне доверие в света.
— Аз пък имам триста хиляди долара, които са за другиго — призна младият елегантен пилот на изтребител със златистите мустаци. — Безделнича, откакто съм се родил. Изкарах с хитрини и основното училище, и университета, и почти всичко, което съм правил досега, е било да свалям хубави момичета, които си мислят, че от мен ще излезе добър съпруг. Изобщо нямам никаква амбиция. След войната искам да направя само едно нещо — да се оженя за някое момиче, което има повече пари от мен, и да правя любов с куп хубави момичета. Триста хиляди долара са ми били завещани, преди да се родя, от дядо ми, който натрупал състояние, като търгувал в международен мащаб. Знам, че не заслужавам това богатство, но да пукна, ако го върна. Питам се кому ли принадлежи всъщност.
— Може би принадлежи на баща ми — предположи Дънбар. — Той цял живот е бухал здравата и никога не е могъл да спечели достатъчно пари да издържа сестра ми и мен в университета. Той умря, така че можеш да задържиш парите.
— Ама само да можем да открием кому се пада моята малария, тогава ще знаем къде сме. Не че имам нещо против маларията. Все ми е едно дали ще се измъкна от строя заради малария или заради нещо друго. Само дето чувствувам, че е извършена несправедливост. Защо аз да имам маларията на някого другиго, а ти да получиш моя трипер?
— Освен твоя трипер аз имам и още нещо — каза му Йосарян. — Заради твоя трипер трябва да продължа да летя, докато ме убият.
— Още по-зле. Каква справедливост има в това?
— Преди две седмици имах един приятел, Клевинджър се казваше, който намираше, че това е много справедливо.
„Това е най-висшата форма на справедливост — тържествуваше тогава Клевинджър, като пляскате с ръце и се смееше весело. — Не мога да не направя сравнение с «Иполит» на Еврипид, където ранната разпуснатост на Тезей е вероятно причината за аскетизма на сина, и това довежда до трагедията, която тласка всички към гибел. Ако тази случка с момичето от Спомагателния корпус не те научи на нищо друго, поне ще те научи, че половата безнравственост води към зло.“ „Ще ме научи, че бонбоните водят към зло.“ „Не можеш ли да разбереш, че и ти все пак имаш известна вина за неприятното положение, в което се намираш? — продължаваше Клевинджър с неприкрито удоволствие. — Ако не беше лежал десет дни в болницата, когато бяхме в Африка, щеше да изкараш двадесет и петте си бойни полета навреме и щяха да те пратят у дома ти, преди да убият полковник Невърз и да го замести полковник Каткарт.“