— И мен ме тревожат самолетните катастрофи — каза му Йосарян. — Ти не си единственият.
— Да, ама мен ме тревожи и туморът на Юинг — похвали се доктор Данийка. — Мислиш ли, че затова носът ми е постоянно запушен и че винаги ми е студено? Провери пулса ми.
Туморът на Юинг и меланомата тревожеха също и Йосарян. Отвсякъде го дебнеха катастрофи, тъй многобройни, че не можеше да ги преброи. Когато размишляваше за многото болести и потенциални злополуки, които го заплашваха, той направо се смайваше, задето е успял да оцелее досега, и то в добро здраве. Това бе същинско чудо. Всеки ден, който идваше, беше истински опасен полет срещу смъртта. И въпреки тях бе живял двадесет и осем години.
18
Войникът, който виждаше всичко двойно
Йосарян дължеше доброто си здраве на упражненията, чистия въздух, задружната работа и доброто спортуване; и за първи път Йосарян откри болницата само за да се отърве от всички тях. Когато един следобед офицерът, завеждащ физическото възпитание в Лауъри Фийлд, заповяда на всички да се строят за гимнастика, редник Йосарян, вместо да влезе в строя, се представи в амбулаторията, оплаквайки се от болки в дясната страна.
— Разкарай се каза дежурният доктор, който решаваше кръстословица.
— Не можем да го разкараме — каза ефрейторът. — Има ново нареждане за оплакващи се от коремни болки. Трябва да ги държим пет дни под наблюдение, защото много от тях умират, сдед като ги разкараме.
— Добре — измърмори недоволно докторът. — Дръж го пет дни под наблюдение и след това го разкарай.
Прибраха дрехите на Йосарян и го сложиха в едно отделение, където той беше много щастлив, когато никой наблизо не хъркаше. На сутринта един услужлив английски стажант-лекар влезе неочаквано да го запита как е черният му дроб.
— Струва ми се, че апендиксът ми ме мъчи — каза му Йосарян.
— Апендиксът ви не е в ред — заяви англичанинът със самодоволен авторитет. — Ако апендиксът ви е възпален, можем да го извадим и скоро-скоро да ви върнем в строя. Но елате при нас с чернодробни оплаквания и ще можете да ни мамите със седмици. Виждате ли, за нас черният дроб е голяма, страшна тайна. Ако някога сте яли черен дроб, ще разберете какво искам да кажа. Днес ние сме достатъчно сигурни, че черният дроб съществува, и имаме доста добра представа какво върши, когато върши това, което трябва да върши. Извън това ние сме в мрак. В края на краищата какво е черният дроб? Баща ми например умря от рак на черния дроб и през целия си живот, до момента на смъртта си, не е бил болен нито един ден. Никога не е почувствувал да го прещрака нещо. От една страна, това беше много лошо, тъй като мразех баща си. Изпитвах страст към майка ми, нали разбирате?
— Защо английски военен лекар е на служба тук? — пожела да узнае Йосарян.
Офицерът се изсмя.
— Ще ви обясня всичко, като ви видя утре сутрин. И хвърлете тази торба с лед, преди да умрете от пневмония.
Йосарян не го видя никога вече. Това беше една от най-симпатичните черти на всички доктори в болницата; той никога не видя нито един от тях повторно. Те идваха и си отиваха, просто изчезваха. На следния ден вместо английския стажант-лекар пристигнаха доктори, които той никога не бе виждал, и почнаха да го разпитват за апендикса му.
— Нищо му няма на моя апендикс — осведоми ги Йосарян. — Докторът вчера каза, че всичко е от черния ми дроб.
— Може би е от черния дроб — отговори побелелият офицер, който завеждаше отделението. — Какво показва кръвната картина?
— Не е правена кръвна картина.
— Да му се направи веднага. Не можем да си позволим да рискуваме с пациент в такова състояние. Не трябва да падне отговорността върху нас, в случай че умре. Той записа нещо на листа, закачен с кламер за една подложка, и се обърна към Йосарян:
— Междувременно продължавайте да държите торбичката с лед на корема си. Това е много важно.
— Нямам торбичка с лед.
— Е, тогава трябва да си сложите. Тук някъде трябва да има торбичка с лед. И веднага обадете някому, ако болката стане непоносима.
Десет дни по-късно нова група доктори донесе лоши новини на Йосарян: той бил в отлично здраве и трябвало да бъде изписан. Спаси го в последния миг един пациент от другата страна на пътеката, който започна да вижда всичко двойно. Без всякакво предупреждение пациентът седна в леглото си и изкрещя: