— Стените! Стените! — извика другият войник. — Бутнете стените назад!
— Стените! Стените! — извика Йосарян. — Бутнете стените назад!
Един от докторите се престори, че бута стените назад.
— Достатъчно далече ли е сега?
Войникът, който виждаше всичко двойно, кимна уморено и отново се отпусна на леглото си. Йосарян също кимна уморено, като гледаше даровития си другар по стая с голямо смирение и възхищение. Ясно му беше, че пред него лежи истински майстор. Очевидно даровитият му другар по стая беше личност, която трябва да се изучава и на която трябва да се подражава. През нощта даровитият другар по стая умря и Йосарян реши, че вече достатъчно му е подражавал.
— Виждам всичко единично! — извика той бързо. Нова група специалисти, въоръжени с инструменти, изтрополя до леглото му, за да открие дали това е истина.
— Колко пръста виждате? — запита шефът им, вдигайки един пръст.
— Един.
Докторът вдигна два пръста.
— Колко пръста виждате сега?
— Един.
Докторът вдигна десет пръста.
— А колко сега?
— Един.
Докторът се обърна смаян към другите доктори.
— Вижда всичко единично! — възкликна той. — Съвсем го оправихме.
— И тъкмо навреме — съобщи докторът, с когото Йосарян след това се озова насаме, висок, приятен човек, с тяло като торпедо, с небръсната кестенява брада и пакет цигари в джоба на ризата, които той безгрижно палеше една от друга, както се бе облегнал на стената. — Дошли са някои роднини да ви видят. О, не се тревожете — добави той със смях. — Не са ваши роднини. Те са бащата, майката и братът на онова момче, което умря. Пътували са чак от Ню Йорк да видят умиращия войник и вие сте ни най-подръка.
— Какво говорите? — запита Йосарян подозрително. — Аз не умирам.
— Разбира се, че умирате. Всички умираме. Къде, по дяволите, мислите, че сте се запътили?
— Но те не са дошли да видят мен — възрази Йосарян. — Дошли са да видят сина си.
— Ще трябва да се задоволят с каквото намерят. Колкото се отнася до нас, един умиращ младеж е толкова добър или толкова лош, колкото който и да е друг. За научния работник всички умиращи младежи са равни. Искам да ви направя едно предложение. Вие ще се съгласите те да влязат и да ви погледат няколко минути, а аз няма да кажа никому, че лъжете и си измисляте симптоми на чернодробно страдание. Йосарян се отдръпна от доктора още повече.
— Значи знаехте за това?
— Разбира се, че знаех. Имайте все пак малко доверие в нас. — Докторът се закикоти любезно и запали нова цигара. — Как очаквате някой да вярва, че страдате от черен дроб, щом при всеки удобен случай стискате гърдите на сестрите? Ще трябва да се откажете от половите си желания, ако искате да убедите хората, че черният ви дроб е болен.
— Страшно висока цена, за да си спасиш живота. Защо не ме издадохте, щом сте знаели, че се преструвам?
— Защо да ви издам, дявол да го вземе? — запита докторът, като трепна изненадано. — Ние всички участвуваме в тия измами. Винаги съм готов да подам ръка за помощ на някой събрат от общия заговор да си спасим живота, ако и той е готов да направи същото за мен. Тези хора са дошли отдалеч и аз не бих искал да ги разочаровам. У мен има някаква сантименталност към старите хора.
— Но те са дошли да видят сина си.
— Дошли са твърде късно. Може би няма и да забележат разликата.
— Ами ако се разплачат?
— Вероятно ще се разплачат. И това е една от причините, поради които са дошли. Аз ще подслушвам пред вратата и ще вляза да ги прекъсна, ако положението стане много напечено.
— Изглежда ми доста щура работа — разсъждаваше Йосарян на глас. — А защо изобщо искат да гледат как умира синът им?
— Никога не съм могъл да разбера това — съгласи се докторът, — но винаги искат да гледат. Е, какво ще кажете? Единственото, което трябва да направите, е да полежите тук няколко минути и да умрете мъничко. Толкова много ли се иска от вас?
— Добре — отстъпи Йосарян. — Щом е само за няколко минути и понеже обещавате да стоите зад вратата. — Той се въодушеви от ролята си. — Слушайте, защо не ме увиете с превръзки, та да прави по-силно впечатление?
— Чудесна идея! — похвали го докторът.
Увиха Йосарян с превръзки. Група санитари поставиха жълтокафяви транспаранти на двата прозореца и ги спуснаха до долу, за да потопят стаята в потискащ здрач. Йосарян предложи да поставят букети и докторът изпрати един санитар да търси цветя; донесоха две малки увехнали китки, които издаваха силна, противна миризма. Когато всичко бе подредено, казаха на Йосарян да се върне в леглото и да си легне. След това въведоха посетителите.