Свещеникът не вдигна очи от страниците на списанието. Внимателно разгледа всяка снимка два пъти и прочете съсредоточено надписите, като същевременно подреждаше отговора си на въпроса на полковника в граматически пълно изречение, което той преповтори и наново преработи в ума си доста пъти, преди да може най-после да събере смелост да отговори.
— Мисля, че да се четат молитви преди всеки боен полет, е много, много морален и твърде похвален начин на действие, господин полковник — подхвърли плахо той и зачака.
— Тъй — рече полковникът. — Но аз искам да зная дали смятате, че молитвите ще вървят тука.
— Да, сър — отговори свещеникът след няколко секунди. — Смятам, че ще вървят и тука.
— Тогава бих искал да опитам. — Тежките, брашнени бузи на полковника се оцветиха внезапно с пламтящи петна на въодушевление. Той стана на крака и започна възбудено да се разхожда. — Вижте каква полза са допринесли на тия хора в Англия. Ето снимка на един полковник, чийто военен свещеник чете молитви преди всеки боен полет. Щом молитвите дават резултат за него, те трябва да дадат резултат и за нас. Може би ако почнем да четем молитви, ще поместят и моята снимка в „Сатърди ийвнинг поуст“.
Полковникът седна отново и се усмихна замечтано, потънал в дълбок размисъл. Нищо не подсказваше на свещеника какво се очаква от него да каже. Той стоеше със замислен израз на продълговатото си, доста бледо лице и погледът му се спря на високите бурета с червени доматчета, наредени край стените. Престори се, че обмисля отговора си. След малко си даде сметка, че се е втренчил в многобройните редици от бурета, пълни с домати, и бе така озадачен от въпроса какво търсят в кабинета на един командир на авио-група тези бурета, препълнени с червени доматчета, че напълно забрави за обсъждането на молитвените събрания, докато полковник Каткарт, отклонявайки се добросърдечно от темата на разговора, не го запита:
— Бихте ли купили малко домати, отче? Току-що пристигнаха от фермата, която полковник Корн и аз имаме горе в планината. Мога да ви продам на едро цяло буре.
— О, не, сър. Не мисля да купувам домати.
— Много добре — отвърна невъзмутимо полковникът. — Не сте задължен да купувате. Майлоу ще бъде много доволен, ако успее да грабне всичките домати, които можем да произведем. Тези са обрани вчера. Погледнете колко са твърди и зрели, като гърдите на младо момиче.
Свещеникът се изчерви и полковникът веднага схвана, че е направил грешка. Наведе глава от срам, месестото му лице пламтеше. Почувствува, че пръстите му стават дебели и мъчноподвижни. Изпитваше към свещеника злобна ненавист, загдето беше свещеник и защото заради него една забележка, за която той бе уверен, че при всякакви други обстоятелства би била счетена за духовита и изтънчена, сега се превърна в просташка нетактичност. Той правеше страшни усилия да се сети за нещо, което би измъкнало и двамата от ужасното им смущение. Сети се обаче само, че военният свещеник е прост капитан, и изведнъж се изправи, като си пое дъх потресен и възмутен. Бузите му се опънаха от ярост при мисълта, че измамнически е бил унижен от човек, който е на почти същата възраст като него, а е все още само капитан, и той се извърна отмъстително към свещеника с израз на такава убийствена враждебност, че свещеникът се разтрепера. Полковникът го наказа жестоко, като мълчаливо втренчи в него продължителен, навъсен, зъл, изпълнен с омраза поглед.
— Ние говорехме за нещо друго — напомни той язвително на свещеника най-после. — Не говорехме за твърди, зрели гърди на хубави млади момичета, а за нещо съвършено друго. Говорехме как да отслужваме черковни служби в бараката за инструктаж преди всеки боен полет. Има ли причини да не правим това?
— Не, сър — измънка свещеникът.
— Тогава ще започнем с днешния следобеден полет.
Враждебността на полковника се смекчаваше все повече, когато мина към обсъждане на подробностите.
— Сега искам от вас да помислите сериозно какви молитви ще четете. Не ща нищо тежко или тъжно. Бих искал да кажете нещо леко и живо, нещо, от което момчетата ще се чувствуват много добре, когато отлитат. Разбирате ли какво искам да кажа? Не искам никакви такива като Царството божие или Долината на смъртта. Всичко това е много отрицателно. Защо правите такава кисела физиономия?
— Извинявайте, сър — заекна свещеникът. — Аз тъкмо мислех за двадесет и третия псалм, когато вие казахте това.
— Как започва той?
— Точно този, за който сега споменахте, сър. „Господ е моят пастир“. Аз…