— Точно този имах предвид. Отпада. Какво друго има?
— „Спаси ме, Господи, защото водите прииждат до…“
— Никакви води! — отряза полковникът и рязко издуха цигарето си, след като го бе изтърсил в украсената с емайл месингова пепелница. — Защо да не опитаме нещо музикално! Какво ще речете за арфите на върбите?
— В него се говори за вавилонските реки, сър — отвърна свещеникът. — „… Там седяхме, да, и заплакахме, когато си спомнихме за Цион.“
— Цион? Веднага изхвърляме и този. Бих желал да зная как изобщо е попаднал този псалм в молитвеника. Нямате ли нещо весело, шеговито, което да не е свързано с води и долини, и Бог? Бих искал изобщо да не засягаме религиозни теми, ако е възможно.
Свещеникът започна да се извинява:
— Съжалявам, сър, но почти всички молитви, които знам, са в доста мрачен тон и споменават Бога поне мимоходом.
— Тогава да намерим нови. Момчетата достатъчно роптаят, когато ги пращам на бойни полети, и без да им додявам с проповеди за Бога, за смъртта и за рая. Защо да не можем да възприемем по-положителен подход? Защо да не можем всички да се молим за нещо хубаво, като, да речем, по-събрани бомбени попадения?
— Ами… да, господин полковник, и аз тъй мисля — отвърна колебливо свещеникът. — Но вие тогава няма да се нуждаете от мен, ако това е всичко, което желаете. Можете и сам да го направите.
— Знам, че мога — отвърна полковникът кисело. — Но вие за какво си мислите, че сте тук? Аз бих могъл и храна сам да си купувам, но това е работа на Майлоу и затова той снабдява всички авиогрупи в тази област. Вашата работа е да четете молитви, а ние да повтаряме след вас. Отсега нататък вие ще четете молитви за по-събрани бомбени попадения преди всеки бомбен полет и ние ще повтаряме след вас. Ясно ли е? Мисля, че по-събраните бомбени попадения са нещо, за което наистина си заслужава да се молим. Това ще бъде постижение, с което можем да се гордеем пред генерал Пекъм. Генерал Пекъм смята, че въздушните снимки стават много по-хубави, когато бомбите избухват близо една до друга.
— Генерал Пекъм ли, сър?
— Точно така, отче — потвърди полковникът, като се закикоти покровителствено, виждайки озадачения вид на свещеника. Не искам това да се разчува, но изглежда, че генерал Дрийдъл най-после ще бъде сменен и генерал Пекъм се пада на калема да го замести. Откровено казано, няма да съжалявам за това. Генерал Пекъм е много свестен човек и смятам, че ще бъде много по-добре, когато той ни стане началник. Но пък това може и да не се случи и да си останем под командуването на генерал Дрийдъл. Откровено казано, няма да съжалявам, ако стане така, защото генерал Дрийдъл е също много свестен човек и аз мисля, че и при него също ще бъдем много по-добре. Надявам се, че ще пазите това в тайна, отче. Не бих желал някой от тях двамата да си помисли, че съм на страната на другия.
— Да, сър.
— Отлично — възкликна полковникът и развеселен стана от стола си. — Но тия клюки няма да ни помогнат да попаднем в „Сатърди Ийвнинг Поуст“, нали, отче? Чакайте да видим какъв начин на действие да измислим. Впрочем, отче, нито дума по тая работа пред полковник Корн. Разбирате ли?
— Да, сър.
Замислен, полковник Каткарт започна да се разхожда тежко напред-назад по тесните коридори между буретата с доматчета и масата с наредените наоколо й нетапицирани столове в средата на стаята.
— Май ще трябва да ви държим да чакате навън, докато се дадат инструкциите, тъй като всички тия сведения са поверителни. Мога да ви вкарам, когато майор Данби сверява часовниците. Смятам, че точното време не е военна тайна. Ще ви дадем около минута и половина в разписанието. Ще ви бъдат ли достатъчни минута и половина?
— Да, сър. Ако това не включва времето, необходимо, за да се освободят атеистите и да влязат войниците. Полковник Каткарт изведнъж се спря на място.
— Какви атеисти? — изрева той с отбранителен тон и целият му вид в миг се превърна в добродетелно и войнствено опровержение. — Няма атеисти в моята част. Атеизмът е противозаконен, нали?
— Не, сър.
— Не е ли? — Полковникът беше изненадан. — Тогава е противоамерикански, нали?
— Не съм сигурен, сър — отговори свещеникът.
— Аз пък съм сигурен! — заяви полковникът. — Няма да разстройвам нашето богослужение, за да угодя на една тайфа мръсни атеисти. От мен те няма да получат никакви специални предимства. Нека остават по местата си и се молят заедно с нас. А каква е тази история с войниците? Откъде-накъде се явяват те, дявол да го вземе, в цялата работа?
Свещеникът усети как лицето му пламна.
— Извинявам се, сър. Просто помислих, че ще желаете и войниците да присъствуват, тъй като и те участвуват в същите полети.