Единственият човек, който живееше със свещеника на горската поляна, беше ефрейтор Хуиткоум, неговият помощник. Ефрейтор Хуиткоум, атеист, бе недоволен подчинен, който смяташе, че може да върши работата на свещеника много по-добре, отколкото я вършеше свещеникът, и затова се считаше за онеправдан и жертва на общественото неравенство. Той живееше в отделна палатка, също тъй широка и четвъртита, както палатката на свещеника. Проявяваше открито грубост и презрение към свещеника, откакто откри, че това му минава безнаказано. Двете палатки в гората бяха на не повече от четири-пет фута една от друга.
Този начин на живот на свещеника бе запланиран от полковник Корн. Едно основателно съображение да прати свещеника да живее извън сградата на щаба беше теорията на полковник Корн, че като живее на палатка, както по-голямата част от паството му, свещеникът ще бъде в по-тесен допир с вярващите. Друго добро основание беше фактът, че ако свещеникът се навърта постоянно около щаба, другите офицери биха се почувствували неудобно. Едно нещо е да поддържаш връзка с Бога, и те всички бяха за това, а друго — Бог да виси там денонощно. Общо взето — както полковник Корн обясни на майор Данби, страхливия, опулен началник на оперативния отдел на щаба, — работата на свещеника била доста лека: да слуша, когато хората му разправят грижите си, да погребва мъртвите, да посещава болните на легло и да отслужва черковни служби. При това сега нямало да погребва толкова много убити — изтъкна полковник Корн, — тъй като фактически вече не срещали отпор от германски изтребители, и доколкото още губели летци, близо деветдесет на сто от тях — пресмяташе той — загивали зад неприятелските линии или изчезвали в облаци, където свещеникът не можел да направи нищо, за да погребе тленните им останки. Черковните служби също не изисквали, разбира се, особено напрежение, тъй като те се отслужваха само веднъж седмично в сградата на щаба на авиогрупата и на тях присъствували много малко войници.
В действителност свещеникът постепенно свикна с живота в гората. Както той, така и ефрейтор Хуиткоум бяха снабдени с всички удобства, така че нито единият, нито другият да не могат да се оплакват от някакви несгоди и на това основание да искат да се върнат в сградата на щаба. Свещеникът ходеше за закуска, обед и вечеря посменно в осемте стола на ескадрилите, като всеки пети път трябваше да се храни във войнишкия стол на щаба и всеки десети път — в офицерския стол там. Когато си живееше вкъщи в Уисконсин, свещеникът много обичаше да работи в градината си и сега сърцето му преливаше от възторг пред плодородието и плодоношението винаги щом се загледаше в ниските, бодливи вейки на закърнелите дървета и високите до кръста бурени и гъсталаци, които обграждаха палатката му почти като стена. През пролетта той бе мечтал да засади бегонии и цинии в тясната леха пред палатката си, но страхът му от злобата на ефрейтор Хуиткоум го възпря. Свещеникът обичаше самотата и уединението на заобикалящата го зеленина, както и мечтанието и съзерцанието, които те подхранваха. По-малко хора идваха при него да му изкажат болките си и той си позволяваше да бъде благодарен донякъде и за това също. Свещеникът трудно общуваше с хора и се чувствуваше неловко в разговор.
Чувствуваше болезнено отсъствието на жена си и трите си малки деца, а и той липсваше на жена си.
Освен от това, че свещеникът вярваше в Бога, ефрейтор Хуиткоум най-много се дразнеше от неговата липса на инициатива и нападателност. Ефрейтор Хуиткоум считаше, че слабото посещение на черковните служби е тъжно отражение на собственото му служебно положение. В ума му трескаво никнеха кълнове на нови, предизвикателни идеи за разгарянето на велик поход за духовно прераждане и във въображението си той се виждаше като негов създател: интимни обеди, черковни срещи, писма-клишета до семействата на военнослужещи, убити или ранени в сражение, цензура, томбола. Но свещеникът осуетяваше инициативите му. Ефрейтор Хуиткоум кипеше от раздразнение под спирачките на свещеника, защото навсякъде виждаше възможности за подобрение. Именно такива хора като свещеника — заключаваше той — са отговорни за това, че религията си е спечелила такова лошо име навсякъде и че те двамата са се превърнали в парии. За разлика от свещеника ефрейтор Хуиткоум ненавиждаше уединението в гората. Едно от първите неща, които той възнамеряваше да направи, след като един ден свали свещеника от поста му, бе да се премести обратно в сградата на щаба на авиогрупата, където той ще бъде в центъра на събитията.