— Поне се надявам, че е така.
— Аз обаче искам да ви предложа нещо много по-значително.
— Това — сухо възрази Уикърс, — зависи от гледната точка.
— Май не ме харесвате, мистър Уикърс — каза Крофърд.
Той не питаше, а констатираше факта и това ядоса Уикърс.
— Още нямам определено мнение — отвърна той, — но се съмнявам, че вашето предложение може да ме заинтригува.
— Преди да продължим разговора — рече Крофърд, — бих искал да ви предупредя, че той има строго конфиденциален характер.
— Мистър Крофърд — вметна Уикърс, — не съм привърженик на евтините тайни.
— Това не е евтина тайна — за пръв път гласът на Крофърд загуби своята безстрастност. — Става дума за нашия Свят, който е на ръба на пропастта.
Уикърс го погледна учудено. „Боже мой — помисли си той, — този тулуп говори съвсем сериозно. Наистина му се струва, че Светът стои на края на пропастта.“
— Чухте ли за вечномобила? — попита Крофърд.
Уикърс кимна.
— Днес ми предложиха да си купя.
— А знаете ли, че има вечни бръснарски ножчета, запалки и електрически крушки?
— Аз имам такова ножче — отговори Уикърс. — И то е по-добро от всички, купени някога от мен. Не мисля, че е вечно, но досега не съм го сменял. А когато се изтъпи, отново ще си купя такова.
— Ако не го загубите, никога няма да ви се наложи да си купите друго, мистър Уикърс. То наистина е вечно, както и колата, която са ви предложили. Може би сте чули вече и за къщите?
— Не съм в течение.
— Става дума за сглобяеми постройки — поясни Крофърд. — Продават ги, като една напълно обзаведена стая струва петстотин долара. Дават добра цена за старата ви къща, а останалата част от сумата — изплащате. Условията на това изплащане значително превъзхождат всичко, което една обикновена фирма би могла да си позволи. Отоплителната и климатичната инсталация в къщите се захранва от слънчева батерия, която е поне с един порядък по-добра от всичко, произведено досега. Бих могъл да ви кажа още някои неща, но мисля, че това стига, за да си създадете обща представа за съществуващата ситуация.
— Струва ми се, че това за къщите е добра идея. От много години говорим за евтини жилища. Може би това е желаното решение.
— Идеята наистина е добра — съгласи се Крофърд, — и аз бих станал неин горещ привърженик, ако тя не влечеше след себе си краха на енергийната ни промишленост. Слънчевата батерия дава достатъчно енергия за всички уреди в къщата. Стига ви да си купите такава постройка и няма да имате нужда от електроенергия. Тези къщи ще лишат от работа хиляди дърводелци, бояджии и зидари и те ще попаднат в лапите на хората от „Синтетични въглеводороди“. На края ще загине и горската промишленост.
— Що се отнася до енергийна промишленост, съм съгласен — каза Уикърс. — Но мисля, че другото ще се отрази добре на строителството и на горската промишленост. За построяването на къщите ще е нужен дървен материал, а и дърводелци за обработката му.
— За тези къщи наистина се използува дървен материал. И някой произвежда всички свързани с това детайли. Но засега ние не знаем кой е той.
— Нима не сте направили необходимите проучвания? — учуди се Уикърс. — Това не е толкова сложно. В търговските книги трябва да има необходимата информация. Освен това, някъде трябва да съществуват заводите и фабриките, които произвеждат въпросната продукция.
— Компанията съществува — призна Крофърд. — Само че това е търговска фирма. Ние бяхме там, но открихме единствено складове за готовите конструкции, предназначени за купувача. И това е всичко. Издирването на предприятията-производители не се увенча с успех. По фактури производител е една фирма, чието име и адрес са ни известни. Но никой никога не е продал на тази компания и една дъска. Тя не е получила от никого нито един гвоздей. Няма нито един служител. Фирмата посочва къде са разположени фабриките й, тези местности съществуват, но там няма нито едно предприятие. И, ако не се лъжем, никой не е пристъпвал прага на офиса на фирмата откакто сме го поставили под наблюдение.
— Невероятно — възкликна Уикърс.
— Да — съгласи се Крофърд. — Естествено, строителните материали за къщите трябва все някъде да се произвеждат.
— Мистър Крофърд, позволете ми да ви задам един въпрос. Защо се интересувате от всичко това?
— Вижте — поколеба се той. — Още не съм решил дали си струва да обсъждаме този въпрос.
— Разбирам, но все пак бих искал да получа някакъв отговор от вас.
— Трябва да се върна малко назад, за да разберете правилно моите намерения. Нашите цели, ако искате — нашата организация, могат да ви се сторят особени, ако не ви е известна тяхната предистория…