Няколко минути по-късно някой седна на машината до моята — жена в екип от ликра и с великолепно дупе. Тя включи слушалките си към монитора, поигра си с тях за момент, после ме потупа по рамото и ме попита:
— Имаш ли звук от твоя? — Познах гласа й, преди да съм видял лицето й. Беше Алана. Тя се ококори. — Какво правиш ти тук? — В тона й, освен изненада имаше и осъдителност.
— Боже мой! — възкликнах аз. Наистина бяха изненадан, не се налагаше да се преструвам. — Ами аз работя тук.
— Тук ли? И аз. Но това е удивително!
— Абсолютно…
— Ти не ми каза… момент, аз май не те попитах, нали?
— Това е невероятно! — прошепнах аз. Сега вече играех и може би недостатъчно ентусиазирано. Но тя ме беше уловила неподготвен и най-ироничното бе, че аз бях толкова потресен, че не изглеждах искрено изненадан.
— Какво съвпадение — каза тя. — Не мога да повярвам.
56.
— Откога… от колко време работиш тук? — попита тя и слезе от машината. Не можех да разчета изражението й. Струваше ми се, че й е забавно, но не съвсем.
— Току-що започнах. От… две седмици. А ти?
— От години… пет години. Къде си?
Не бях допускал, че стомахът ми може да падне толкова ниско, но се оказа, че било възможно.
— Ъъ… назначиха ме в „Потребителски стоки“… отговарям за маркетинга на ново изделие.
— Шегуваш се! — Тя ме изгледа смаяно.
— Да не излезе сега, че сме и в един и същи отдел. Само че… ако беше така, щях да съм те виждал.
— Работила съм там.
— Къде си сега?
— Правя маркетинга за един отдел, който се казва „Разрушителни технологии“ — неохотно ми съобщи тя.
— Така ли? Страхотно. Какво е това?
— Скука — обясни ми тя, но не беше убедителна. — Сложни неща, много от тях в сферата на хипотезите.
— Хмм… — Не исках да изглеждам прекалено заинтригуван. — Чу ли речта на Годард?
Тя кимна.
— Лоша работа. Нямах представа, че положението е толкова тревожно. Искам да кажа, че… съкращения… тук бяхме свикнали да гледаме на съкращенията като на нещо, което сполита другите, никога „Трайон“.
— Справи ли се той според теб? — Исках да я подготвя за неизбежния момент, когато щеше да ме открие в интранета и щеше да разбере с какво се занимавам в действителност. Поне по-късно щях да мога да заявя, че нищо не съм крил и че просто съм сондирал почвата от името на шефа… сякаш имах нещо общо с неговата реч.
— Смаяна съм, разбира се. Но по начина, по който ги представи той, нещата изглеждат логични. Разбира се, на мен ми е лесно да говоря, защото съм сигурна за работата си. Но ти, от друга страна, като новоназначен…
— О, не вярвам да ме засегне, макар че знае ли някой със сигурност? — Наистина не исках да навлизам в темата за работата си. — Все пак той беше доста прям.