— Откъде взе това?
Усмихнах се.
— От отдел „Информационни технологии“. — Размърдах се малко неуверено и продължих: — Поисках списък с номерата на обажданията от „Трайон“ до редакцията на „Уолстрийт Джърнал“. Видях, че всички изходящи повиквания са от телефона на Пол, и помислих, че може да е секретарката му или нещо такова, след което за сигурност поисках и имейлите. — Годард не изглеждаше щастлив, което бе напълно разбираемо. Всъщност изглеждаше направо нещастен, така че побързах да допълня: — Съжалявам. Зная, че е ужасно. — Клишето се изплъзна от устата ми, преди да се усетя. — Честно казано, и аз не мога да разбера.
— Е, надявам се поне да си доволен от себе си… — изненадващо каза Годард.
Поклатих глава.
— Доволен? Не. Просто исках да се добера до истината…
— … защото аз съм отвратен — продължи той. Гласът му трепереше. — Какво, по дяволите, си направил? Какво мислиш, е това, Белият дом при проклетия Никсън ли? — Почти крещеше, от устата му хвърчаха слюнки. — Стените на стаята се срутиха върху мен. Бяхме само двамата и ни разделяше един метър бюро. Чувах пулса си в ушите. Бях толкова смаян, че просто онемях. — Нарушил си неприкосновеността на личната кореспонденция, търсил си компрометиращи факти, изискал си списъци с телефонните обаждания, чел си чужда електронна поща и, знам ли, може да си отварял писма на пара! Това е абсолютно осъдително и искам никога вече да не го правиш. Сега се махай по дяволите оттук!
Станах и се олюлях. Главата ми се въртеше, бях изумен. На прага спрях и се обърнах.
— Искам да се извиня — казах отпаднало. — Мислех, че помагам. Ще… ще отида да си събера нещата.
— О, я сядай! — Бурята, изглежда, бе отминала. — Нямаш време да си събираш нещата. Приготвил съм ти прекалено много работа, за да си вървиш. — Гласът му бе станал по-мек. — Разбирам, че си се опитвал да защитиш интересите ми. Ясно ми е, Адам, и не мисли, че не го оценявам. И няма да отрека, че съм изумен от постъпката на Пол. Но има правилен начин да се правят нещата и има грешни начини. Аз предпочитам правилния. Ако започнеш със следене на телефонните разговори и преглеждане на електронната поща, без да се усетиш, ще продължиш с подслушване и един ден ще осъмнеш в полицейска държава, а не във високотехнологична компания. А една компания не може да функционира по този начин. Не зная как се постъпва в „Уайът“, но тук не правим така.
Кимнах.
— Разбрано. Съжалявам.
Той вдигна ръце.
— Все едно не се е случило. Забрави за това. И ще ти кажа още нещо: в крайна сметка нито една компания не е фалирала, защото някой от директорите й е изтърсил нещо пред медиите. Не знам каква е причината, но е факт. Ще видя какво ще правя с това, което ми каза. По моя си начин… — И събра длани, за да покаже, че този разговор е приключил. — Точно в момента не искам никакви разправии. Заловили сме се с нещо, което е много по-важно. Ще имам нужда от твоето мнение по въпрос от изключителна деликатност. — Той пак си сложи очилата и извади ожулената си кожена адресна книжка. Погледна ме строго над очилата. — Да не се изпуснеш пред някого, че основателят и главен изпълнителен директор на „Трайон Системс“ не може да запомни собствените си пароли. И в никакъв случай няма да споделяш с никого за джобното „устройство“, в което ги съхранявам. — Взря се в книжката и въведе нещо на клавиатурата. — След секунди принтерът леко зажужа и изплю няколко страници. Годард ги взе и ми ги подаде. — Намираме се на финалната фаза на изкупуването на голяма фирма — обясни ми той. — Със сигурност става дума за най-скъпата придобивка в историята на „Трайон“. Най-вероятно ще бъде и най-добрата ни инвестиция. Засега не мога да ти дам всички подробности, но ако предположим, че Пол ще завърши успешно преговорите, ще можем да съобщим официално за сделката до края на следващата седмица. — Кимнах. — Държа всичко да мине възможно най-гладко. Давам ти най-общата спецификация на компанията: брой на служителите, изисквания за заемана площ и така нататък. Тя ще бъде интегрирана към „Трайон“ незабавно и ще бъде разположена тук, в тази сграда. Това означава, че нещо ще трябва да се изнесе. Предполагам, че някой от съществуващите отдели ще трябва да бъде преместен или в кампуса в Ярбъроу, или в Изследователския триъгълник. Искам да прецениш кой отдел може да бъде изнесен с минимум главоболия, за да се освободи място за новата ни… придобивка. Окей? Прегледай внимателно тези страници и когато приключиш, ги пусни в машината за унищожаване на документи. И ми кажи заключението си в мига, в който си готов.