Сервитьорът ми донесе чаша бяло вино. Уайът му каза да си върви и да дойде пак след петнайсет минути, когато ще е готов с поръчката. Останахме сами: аз, Уайът и Джудит Болтън.
— Адам — каза Уайът, докато дъвчеше чесновото си хлебче, — досиетата, които си измъкнал от офиса на главния счетоводител… се оказаха много полезни.
— Радвам се — казах. „Адам“? Комплимент ли беше това? Неволно настръхнах.
— Особено условията, договаряни с онази компания… „Делфос“ — продължи той. — Съвсем очевидно това е критичният компонент в кампанията от изкупувания на „Трайон“. Нищо чудно, че са готови да платят петстотин милиона в акции, за да се сдобият с нея. Както и да е, това е решението на загадката — последният елемент от пъзела, който си застава на мястото. Сега ни е ясно какво представлява „Аврора“. — Изгледах го с празен поглед, сякаш говореше неща, които изобщо не ме интересуват, и кимнах. — Оказа се, че си е заслужавало усилията — заключи той. — Проблемите, които трябваше да решим, за да те внедрим в „Трайон“, обучението, мерките за сигурност, разноските, огромните рискове… всичко това си струваше. — Той вдигна чаша към Джудит, която гордо се усмихна. — Трябва да призная, че съм ти длъжник — каза й Уайът. „А аз какво съм? — мина ми през ума. — Нарязан на парчета дроб?“ — Сега… искам да ме изслушаш много внимателно — продължи той. — Защото залогът се вдига до небесата и е наложително да осъзнаваш важността. Както изглежда, „Трайон Системс“ са направили най-големия технологичен пробив от началото на ерата на производство на интегрални схеми. Решили са проблем, с който останалите се борим от десетилетия. И сега започват да пишат новата история.
— Трябва ли наистина да знам всичко това?
— О, би трябвало дори да си водиш бележки. Но ти си умно момче, така че просто внимавай. Епохата на силициевия чип приключи. По някакъв начин „Трайон“ са съумели да разработят оптичен чип.
— И какво?
Той ме изгледа с безкрайно презрение. Джудит се намеси, изглежда, за да замаже непростимия ми гаф.
— „Интел“ пръснаха милиарди, за да постигнат това, засега без никакъв успех. Дори Пентагонът работи по въпроса от десетилетия. Те отлично разбират, че подобен чип ще революционизира електрониката в самолетите им и системите за насочване на ракети, така че сигурно са готови да платят всичко, за да се доберат до работещ оптичен чип.
— Опточипът — продължи Уайът — работи с оптични сигнали — светлина — вместо с електронни и постига това на базата на материал, известен като индиев фосфид.
Спомних си, че бях срещнал нещо за индиевия фосфид из досиетата на Камилети.
— От него правят лазери.
— „Трайон“ ще монополизират пазара на това съединение. Това разбрахме от изнесеното от теб. Индиевият фосфид им е нужен, за да произведат полупроводниковата подложка за чипа — той може да обработва сигналите много по-бързо от галиевия арсенид.
— Загубих нишката — признах си. — Какво му е толкова специалното?
— В опточипа има модулатор, способен да превключва сигналите със скорост стотици гигахерци в секунда. — Примигвах. Все едно ми говореше на урду. Но Джудит го зяпаше захласната. Питах се дали разбира смисъла на думите му. — Това е еквивалентът на шибания Свети Граал. Нека ти го илюстрирам с прости думи: един-единствен микроскопичен опточип с размер една стотна от диаметъра на човешки косъм ще може да обработва целия трафик на дадена корпорация — телефони, компютри, сателитни връзки и телевизия едновременно. Или може би така ще ти стане по-ясно: с оптичния чип можеш да изтеглиш от интернет любимия ти двучасов филм за една двайсета от секундата, разбираш ли сега? Това е квантов скок в промишлеността, в компютрите, джобните устройства, спътниковите комуникации, кабелната цифрова телевизия и какво ли още не. Опточипът ще даде възможност на тези играчки — той показа джобния си компютър „Лусид“, произведен от „Уайът“ — да получават телевизионни сигнали с идеално качество. Предимството му пред произведените по класическата технология чипове е трудно описуемо с думи: несравнимо по-високо бързодействие, много по-ниско захранване, подобрено отношение сигнал/шум, ниски нива на разсейваната мощност… Това е удивително постижение. И е единственото, за което си струва да се бориш.
— Чудесно — казах спокойно. Започвах да осъзнавам важността на ставащото и едновременно с това започвах да се чувствам проклет предател по отношение на Джок Годард. Току-що бях предал на ненавистния ми Ник Уайът тайната на възможно най-скъпоценната, най-променяща представите технология от изобретяването на цветната телевизия насам, ако не и нещо повече. — Радвам се, че успях да помогна с нещо.