— Минавал ли е оттук човек на отдел „Информационни технологии“, които да е инсталирал нещо на вашия компютър или да е обслужвал телефона ви?
— На мен не ми е известно.
В този момент се обади и по-младият:
— Получавали ли сте странни имейли?
— Странни?
— От хора, които не познавате, с приложени към тях файлове?
— Не ми е направило впечатление.
— Но използвате чужди доставчици на имейл услуги, нали? Имам предвид извън „Трайон“.
— Естествено.
— Осъществявали ли сте връзка с тях от този компютър?
— Да, мисля, че съм го правил.
— И изтегляли ли сте от тези външни имейл адреси поща, която ви се е сторила странна?
— Вижте, засипват ме със спам, предполагам, както всички други. Нали се сещате: Виагра, „Добавете осем сантиметра дължина“ и покани да видя с какво се занимават момичетата от фермите. — Но, изглежда, и двамата бяха лишени от всякакво чувство за хумор. — По правило ги трия, без да ги отварям.
— Още пет минути, сър — увери ме по-младият и вкара CD в компютъра ми. — Бих ви предложил да си вземете едно кафе.
Всъщност имах съвещание, така че ги оставих в кабинета ми — не че се чувствах спокоен, разбира се — и се отправих към зала „Плимут“, една от по-малките зали за оперативки.
Не ми хареса, че ме питаха за външните имейли. Това беше лошо. Не просто лошо, а много тревожно. Ами ако сега поискаха да проверят какво пазя там? Сам бях видял колко лесно е да се направи. Ако откриеха, че съм изискал копия от имейл трафика на Камилети? Щях ли да стана по-подозрителен?
Минах покрай офиса на Годард и видях, че двамата с Фло ги няма. Знаех, че Годард трябва да участва в оперативката. След това срещнах Джослин, понесла кана кафе. На каната беше изписано: „Откачил съм — след пет минути пак ще се закача“.
— Онези от сигурността още ли ровят из бюрото ми? — попита ме тя.
— Захванали са се с моето — успокоих я.
Тя леко ми помаха с пръсти.
63.
Годард и Камилети се бяха разположили около малката кръгла маса в компанията на Джим Колвин — директора по оперативните въпроси, другия Джим, Джим Спърлинг — шефа на „Личен състав“, и още две жени, които ми бяха непознати. Спърлинг — чернокож с късо подстригана брада и огромни очила в телени рамки — говореше за „възможни нива“, което с оглед ресора, за който отговаряше, приех за брой хора, които могат да бъдат съкратени. Джим Спърлинг не копираше безмозъчно полото на Джок Годард, но и не беше далеч от него — беше със спортно сако и трикотажна блуза. Само Джим Колвин стриктно се придържаше към класическия делови костюм с вратовръзка.
Младата русокоса секретарка на Спърлинг ми подаде списък, в който бяха изброени отделите и конкретизирани нещастниците, подлежащи на съкращение. Прегледах го бързо и установих, че екипът на „Маестро“ не е сред засегнатите. Изглежда, все пак бях успял да спася някогашните си колеги.
Миг по-късно погледът ми попадна на група имена от отдел „Маркетинг на нови продукти“, сред които това на Фил Боджалян. Горкият — дългият му стаж в „Трайон“ се оказваше недостатъчен, за да го спаси. Нито Чад, нито Нора бяха в списъка, но Фил бе сред набелязаните. Несъмнено трябваше да „благодари“ на Нора. Всеки вицепрезидент и всеки директор бе поканен да подреди по важност за работата всичките си подчинени и да се приготви да загуби поне по един на всеки десетима. Явно Нора бе набелязала Фил за освобождаване.
Съвещанието, изглежда, бе повече за одобряване, отколкото за дискутиране. Спърлинг представи списъка, обоснова „излишните“ длъжности и практически нямаше дискусия. Годард слушаше навъсено, Камилети беше напрегнат — дори малко неестествено.
Когато Спърлинг стигна до „Маркетинг на нови продукти“, Годард мълчаливо се обърна към мен — очакваше реакцията ми.
— Мога ли да вмъкна нещо? — попитах.
— Ъъ… разбира се.
— Тук има име, Фил Боджалян — служител в тази компания от двайсет и една години.
— Класиран последен в списъка — подхвърли Камилети. Чудех се дали Годард му е казал нещо по повод публикацията в „Уолстрийт Джърнал“. Поведението му не беше индикатор, понеже той се държеше с мен с обичайната си безцеремонност. — Да не говорим, че с този стаж при нас освобождаването му ще ни излезе солено.
— Е… бих поставил под съмнение класирането му — възразих спокойно. — Добре познавам работата му и мисля, че мястото му в списъка е по-скоро заради стила в отношенията му с колегите.