— Господи, представям си какви неща е видяло това легло — казах.
— И колко много кретон! — Алана се огледа. — Напомня ми за къщата на баба.
— И тя ли е толкова голяма, колкото този хан?
Тя кимна.
— Иначе е уютно. Страхотна идея, Адам. — Тя мушна ръка под ризата ми, погали ме по корема и я спусна на юг. — Какво ще кажеш да опитаме малко хоризонтална интеграция?
Когато слязохме за вечеря, в трапезарията боботеше силен огън. Край масите бяха насядали още десетина двойки, повечето по-възрастни от нас.
Поръчах червено бордо и сякаш чух гласа на Джок Годард в ухото си: „Ако някога си пил Будвайзер, сега преминаваш на скъпо бордо“.
Обслужването бе бавно — изглежда, имаше един сервитьор за всички, някакъв близкоизточен тип, който говореше английски едва-едва, — но това изобщо не ме подразни. И двамата бяхме отпуснати, в състояние на посткоитална нега.
— Взела си компютъра си — казах. — Видях го в багажника на колата.
Тя се усмихна притеснено:
— Не мърдам никъде без него.
— Нещо като каишка на врата, завързана в другия си край за офиса — лениво отбелязах аз. — Пейджър, мобилен, имейл…
— А ти?
— Хубавото в това да имаш един началник е, че понякога можеш да се откъснеш от работа.
— Е, ти си късметлия. На моята глава обаче висят шестима души, пред които трябва да се отчитам, и сбирщина възможно най-арогантни инженери, с които трябва да общувам ежедневно. В добавка към висящия като дамоклев меч краен срок.
— Какъв срок?
Тя помълча, после отговори:
— Предаваме продукта следващата седмица.
— Излизате на пазара?
Тя поклати глава.
— Не, става дума само за демо — съобщение, направено в помпозна обстановка, демонстрация на работещ прототип на онова, което разработваме. Нали разбираш… важно е. Много. Годард не ти ли е казал?
— Може и да е споменал нещо, не зная. Той ме засипва с всякаква информация.
— Не, това не е от нещата, които би забравил. Както и да е, думата ми беше, че съм затънала до гуша. Като никога досега — денем и нощем.
— Е, не съвсем — възразих. — Все пак намери време за две срещи с мен, а ето че и тази нощ си свободна.
— За което ще заплатя с утрешния ден и с неделя.
Претовареният сервитьор най-сетне цъфна до нашата маса с бутилка бяло в ръка. Посочих му грешката, той многословно се извини и изчезна да търси бордото.
— Защо не искаше да говориш с мен на барбекюто на Годард? — попитах.
Тя ме погледна недоверчиво, разтворила широко сапфиреносините си очи.
— Говорех ти напълно сериозно за брошурата на „Личен състав“. В нашата фирма интимните отношения между колеги не се поощряват, така че трябва да сме изключително дискретни. Хората обичат да говорят. А от всичко на света най-много обичат да клюкарят кой с кого спи. И ако след това се случи нещо…
— Като раздяла или нещо такова?…
— Няма значение. Тогава всички ще се чувстват неловко.
Разговорът поемаше в грешна посока. Опитах се да го върна в курса.
— Значи няма как да се появя един ден на работното ти място. Или да се появя без предварително обаждане на пети етаж с букет лилии?
— Казах ти, няма да те пуснат.
— Аз пък си мислех, че моят пропуск ми дава право да ходя, където си искам из сградата.
— На повечето места — да, но не и на пети етаж.
— Да не би да искаш да кажеш, че ти можеш да дойдеш на директорския етаж, но не и аз на твоя?
Тя сви рамене.
— Носиш ли си пропуска?
— Инструктирана съм да не отивам дори в банята без него. — Тя го извади от малката си черна чантичка и ми го показа. Беше закачен на ключодържател заедно с голяма връзка ключове.
Огледах го. Външно изглеждаше като моя — същият триизмерен холографски печат с логото на „Трайон“, променящ цветовете си при промяна на наклона, същият основен син цвят с ТРАЙОН СИСТЕМС по широчината, изписано многократно със ситен шрифт в бяло. Основната разлика бе, че нейният имаше черна и червена ивица по диагонал.
— Ще ти покажа моя, ако ти ми покажеш твоя — игриво предложи тя.
Извадих пропуска от джоба си и й го подадох. Невидимата разлика бе в транспондерния чип, пресован в пластмасата. Чипът в пропуска беше програмиран с информация, която можеше да отвори само дадени врати. Нейният й даваше допуск до пети етаж в допълнение на всички главни входове, гаража и така нататък.