— Е, нали разбираш — намеси се Годард. — „Старецът ме харесва, сигурно му напомням за починалия му син“, цялата тази дивотия. Звучи логично, нали?
— Не може нещата да се оставят на случайността — съгласих се с кух глас.
— Именно — потвърди той.
— Много, много малко хора биха могли да направят онова, което успя да направиш ти — отбеляза Джудит и се усмихна.
— Повечето нямаше да издържат на двойствеността и нямаше да могат да крачат от двете страни на линията, както успя ти. Ти си забележителен човек и дано да си го осъзнал. Именно заради това се спряхме на теб. И ти доказа, че сме били прави.
— Не мога да повярвам — прошепнах. Коленете ми се подгъваха, едва се държах на крака. — Просто не мога да повярвам.
— Адам, знам колко ти е трудно да приемеш случилото се — загрижено каза Джудит.
Главата ми пулсираше като гнояща рана.
— Напускам.
— Ха! Нищо подобно! — извика Годард. — Не можеш да напуснеш. Не ти разрешавам. Умни хора като теб са рядкост. Трябваш ми на седми етаж.
Слънчев лъч ме заслепяваше и не можех да различа лицата им.
— И ще ми вярваш? — попитах горчиво и се преместих крачка встрани, за да избягам от слънцето.
Годард шумно издиша.
— Корпоративният шпионаж, момчето ми, е толкова американски, като ябълковия пай и шевролета. За бога, как мислиш Америка е станала икономическа суперсила? Още през хиляда осемстотин и единадесета един янки, Франсис Лоъул Кабът, е отплавал за Великобритания и е откраднат най-пазената тайна на англичаните — тъкачния стан на Картрайт, крайъгълния камък на цялата проклета текстилна индустрия. Така пренесъл промишлената революция в Америка и ни превърнал в колос. И всичко това благодарение на един-единствен акт на промишлен шпионаж.
Извърнах се и тръгнах по гранитния под. Гумените подметки на обувките ми скърцаха.
— Писна ми да ме използват — заявих.
— Адам — обади се Годард. — Говориш като огорчен губещ. Също като баща си. Но аз знам, че не си такъв — ти си победител, Адам. Ти си гениален. Притежаваш всичко необходимо.
Усмихнах се кротко, после се засмях на глас:
— Което означава, че съм лъжлив боклук. Мошеник. Добре — нека бъде лъжец от световна класа.
— Повярвай ми, не си направил нищо по-различно от онова, което се прави всеки ден в корпорации по целия свят. Виж, знам, че имаш копие от книгата на Сун Дзъ в офиса си. Прочел ли си я? Войната се основава на измамата, казва той. А бизнесът е война, това го знаят всички. Бизнесът на най-високо ниво е измама. Никой не би го признал публично, но това е светата истина. — Гласът му омекна. — Играта е една и съща навсякъде. Ти просто я умееш по-добре от другите. Не, Адам, ти не си лъжец. Ти си дяволски добър стратег. — Извъртях безпомощно очи, поклатих отвратено глава и отново се обърнах към асансьора. Много тихо Годард ме попита: — Знаеш ли колко е спечелил Пол Камилети тази година?
Без да се обръщам, отговорих:
— Двайсет и осем милиона.
— И ти ще правиш по толкова след няколко години. И това ще са пари, които ще ти плащам с готовност, Адам, защото ще си ги заслужил. Ти си упорит, изобретателен и си просто един шибан гений. — Тихо изсумтях, но той, мисля, не ме чу. — Май не успях да ти кажа колко съм ти признателен, че спаси проект „Гуру“. И за много други неща. Но нека бъда по-конкретен в благодарността си… повишавам ти заплатата на един милион годишно. Със съответните на тази сума опции, които, като се има предвид как се движи цената на акциите ни, следващата година би следвало да ти донесат пет-шест милиона. И двойно повече по-следващата. Адам… ти вече си мултимилионер.
Замръзнах. Не знаех какво да правя, как да реагирам. Обърнех ли се, щяха да помислят, че приемам. Продължах ли да вървя към асансьора, щяха да сметнат, че казвам „не“.
— Става дума за участие във вътрешен кръг хора, които си играят с пари — обясни ми Джудит. — Предлага ти се нещо, за което други биха извършили убийство. Но помни: не ти се дава, а си го заслужил. Ти си създаден за тази работа. По-добър си от всеки, когото познавам. Знаеш ли какво продаваше през тези два месеца? Не джобни компютри, не клетъчни телефони, не MP3 плейъри, а себе си. Продаваше Адам Касиди. А ние сме купувачите.
— Не съм за продан — чух се да казвам и ми стана неудобно.
— Адам, обърни се — сърдито ми извика Годард. — Веднага се обърни, чуваш ли? — Обърнах се начумерен. — Схващаш ли какво ще се случи, ако си тръгнеш сега?