— Да направиш подобно изказване точно пред Камилети Цицията… нямаш представа какви усилия ми коства да оправя нещата след теб.
— Трябваше да си държа устата затво…
— Опитваш се да ми разклатиш стола — продължи тя, — но нямаш представа с какво си се захванал.
— Ако знаех… — направих пореден опит да кажа нещо.
— Няма да стане. Фил Боджалян ми каза, че случайно минал край работното ти място и те видял трескаво да търсиш информация за „Голд Дъст“ точно преди оперативката, преди „небрежното“ ти отхвърляне на тази жизненоважна технология. Нека сега ти кажа нещо, господин Касиди: в „Уайът“ може да са те смятали за голяма работа, но на твое място не бих бързала да се чувствам много уютно тук, в „Трайон“. Ако не се качиш на автобуса, може той да мине през теб. И запомни думите ми: зад волана ще бъда аз.
Останах да стоя все така прав пред нея, докато тя ме пронизваше с хищническите си очи. Свалих поглед към пода, после отново я погледнах.
— Направих голяма издънка — казах и ти дължа искрено извинение. Явно не бях прецених ситуацията правилно, а може още да не съм се отърсил от някои мои предубеждения в „Уайът Телеком“, но това не е оправдание. Няма да се повтори.
— Няма да има възможност да се повтори — все така тихо ми обясни тя. Беше по-безмилостна от всеки пътен полицай, който някога ме бе спирал за превишена скорост.
— Разбирам — съгласих се. — Ако някой ме бе информирал, че решението вече е взето, щях да си държа устата затворена. Но просто бях останал с впечатлението, че тук, в „Трайон“, сте чували за „Сони“, това е. Моя грешка.
— „Сони“? — повтори тя. — Какво общо има „Сони“ с това?
Уайът бе купил тази информация от хора, които правят баснословни пари, продавайки на заинтересуваните незнайно как събрана вътрешна информация, и ми я бе съобщил, за да я използвам в критичен момент. Предположих, че предотвратяване на уволнението ми можеше да се приеме за такъв.
— Не знаеш ли? Те просто изоставиха плановете си да вградят „Голд Дъст“ в новите си джобни компютри.
— И защо? — Тя подозрително сви вежди.
— Следващата версия на „Майкрософт Офис“ няма да я поддържа. „Сони“ пресметнали, че ако вградят „Голд Дъст“, това ще им донесе милиони долари загуба, така че превключили на резервния си план, а именно да вградят „Блек Хок“ — протокола за локална безжична връзка, който ще поддържа „Офис“-ът.
— Така ли?
— Абсолютно.
— И си сигурен в това? Източникът ти е напълно надежден?
— Напълно, сто процента. Залагам живота си.
— А кариерата си залагаш ли? — Погледът й ме пронизваше.
— Мисля, че току-що го направих.
— Много интересно — каза тя. — Изключително интересно, Адам. Благодаря.
21.
Същата вечер се задържах на работа.
Към седем и половина работните помещения се изпразниха. Дори най-заклетите работохолици се изнесоха да продължат да се трудят по домовете си — бяха включени във виртуалната мрежа на „Трайон“, така че не им се налагаше да осъмват в офиса. Към девет вече не се виждаше никой. Флуоресцентното осветление остана включено и леко потрепваше. Погледнати под остър ъгъл, високите прозорци изглеждаха черни, а от друг ъгъл разкриваха гледка към проснатия ниско долу град с блещукащи светлинни и със змиите на безшумно движещите се една зад друга коли.
Седях в моята клетка и разглеждах вътрешния уебсайт на „Трайон“.
Щом Уайът искаше да знае кой е бил нает да работи по специалните проекти, започнати по някое време през последните две години, значи трябваше да се опитам да разбера кои хора са били назначени в „Трайон“ през този период. Това беше само една от многото възможни отправни точки. Има най-различни начини да се претърси базата данни с информация за кадрите, но проблемът беше, че не знаех какво точно да търся.
След известен размисъл се досетих: служебният кадрови номер. Всеки служител на „Трайон“ имаше служебен номер. По-малките номера означават, че лицето е на работа по-отдавна. Така че започнах да преглеждам по случаен признак биографиите на различни служители и малко по малко добих идея за обхвата, в който се движеха номерата на започналите работа през последните две години. За щастие (за мое щастие), поради кризата в бранша в последно време „Трайон“ не бяха назначавали много хора. Постепенно съставих списък от неколкостотин новоназначени, после изтеглих имената и трудовите им биографии и ги записах на CD. Това беше само за начало.