Моля те да ме уведомиш, ако има нещо друго, с което бих могъл да помогна.
С най-добри чувства,
Грег Олдред
Старши ВП, Отдел „Развой на съвременни технологии“, „Трайон Системс“
„Ние помагаме да се промени бъдещето“.
Два дни по-късно беше получила нов имейл:
Предмет: Относно: Преназначаването на Алана Дженингс
Дата: Четвъртък, 10 април, 14:13:07
От: Gallred
До: NSommers
Нора,
Най-искрените ми извинения относно „Аврора“ — нямам правото да разкривам конкретното естество на този проект, но мога да кажа, че успехът му е критичен за съществуването на „Трайон“. Понеже „Аврора“ е засекретена на най-високо ниво научноизследователска задача, най-учтиво бих те помолил повече да не повдигаш този въпрос.
Като казвам това, искам да те уверя, че разбирам затрудненията ти да намериш наш служител, подходящ да заеме мястото на Алана. В тази връзка с удовлетворение те уведомявам, че в дадения случай имаш разрешение да заобиколиш общата забрана за назначение на външни специалисти, което ти дава право да търсиш и наемаш хора извън системата на „Трайон“. Надявам се това да помогне за бързото решаване на проблема.
Моля те не се колебай да се обръщаш към мен по всякакъв повод.
С най-добри чувства,
Грег Олдред
Старши ВП, Отдел „Развой на съвременни технологии“, „Трайон Системс“
„Ние помагаме да се промени бъдещето“.
Уха! Изведнъж нещата започваха да придобиват някакъв смисъл. Бяха ме наели, за да заместя тази Алана, която пък на свой ред бе изтеглена в нещо, което се наричаше проект „Аврора“.
А проект „Аврора“ беше свръхсекретен, т.е. точно в категорията, която така живо интересуваше моите хора. Бях го намерил.
Не ми се струваше добра идея да извадя имейлите от папката и да ги копирам на ксерокса, така че извадих един бележник с жълти листа от запасите на Нора и започнах да преписвам.
Не знаех колко дълго съм прекарал седнал на мокета в офиса й, но не вярвам да е било повече от четири-пет минути. Изведнъж усетих нещо да се движи в периферното ми зрение, вдигнах поглед и видях на прага на офиса да стои човек от нощната охрана и да ме наблюдава.
„Трайон“ не наемаше полицаи — имаха собствена охрана. Униформата беше бели ризи и сини сака, поради което хората им приличаха или на полицаи, или на богомолци. Моят човек бе висок як чернокож със сива коса и множество бенки, осеяли бузите му като лунички. Имаше големи очи с тежки клепачи и носеше очила с телени рамки. Просто си стоеше и ме съзерцаваше.
Въпреки цялото ми обучение какво да правя в точно такива ситуации, мозъкът ми не предлагаше нищо. Все едно го нямах.
— Виж ти какво си имал — каза охранителят. Не гледаше мен — погледът му бе насочен точно към бюрото на Нора. Към компютъра с прикачения KeyGhost? Не, господи, само това не!
— Моля? — успях да кажа.
— Какво си сложил. Да, знам го това.
Откачих. Сърцето ми заби лудо. „Боже всемогъщи — помислих, — едва съм започнал и ме хванаха!“
22.
Той примигна, все така вторачен. Беше ли ме видял да инсталирам устройството? И тогава се сетих още нещо, от което едва не ми призля: беше ли забелязал името на Нора на вратата? И нямаше ли да се запита какво прави мъж в офис на жена и защо рови из документите й?
Погледнах крадешком към табелката на вратата, точно зад гърба на охранителя. Там пишеше Н. Съмърс. Н. Съмърс можеше да бъде както мъж, така и жена. От друга страна, какво пречеше този човек да обикаля нощем коридорите от бог знае кога и дори да е стар приятел на Нора?
Охранителят продължаваше да стои на прага и да блокира евентуалния ми опит да изляза. Какво, по дяволите, се очакваше да направя в подобна ситуация? Бих могъл да се опитам да побягна, но за целта трябваше да мина през него, а това означаваше да се хвърля отгоре му, да го съборя като ръгбист на пода и да го прескоча. Беше едър мъж, вече на възраст и със сигурност не със светкавични реакции… кой знае, можеше и да се получи. И за какво ставаше дума в този случай? Нападение и нанасяне на побой. Господи!
Мозъкът ми мислеше светкавично. Дали да не му кажех, че съм нов? Превъртях няколкото възможни обяснения през главата си: бях новият секретар на Нора, бях подчинен пряко на нея — е, не беше ли това истина? — и бях останал след работно време по нейно искане. Откъде, за бога, можеше този човек да знае дали му казвам истината? Та той беше най-обикновен служител на охраната.