Забелязах, че отново се е поизправил в стола си и че ме наблюдава с леко загадъчна усмивка.
— Как гледаш на това да се захванеш с обновяването на „Маестро“?
— „Маестро“ е рожба на Нора. Честно казано, няма да е удобно.
— Тя ще ти остане началник.
— Не съм сигурен, че подобно развитие би й допаднало.
Усмивката му се поизкриви.
— Е, все някак ще го преживее. Нора знае от коя страна е намазана с масло филията в ръката й.
— Не съм аз онзи, който ще се противопостави на това, сър, но имам чувството, че подобна реорганизация няма да се отрази добре на духа в отдела.
— Добре… в такъв случай как гледаш на възможността да работиш за мен?
— Не го ли правя вече?
— Имам предвид тук, на седми етаж. Специален помощник на председателя по стратегията за новите продукти. Формално на длъжност към отдел „Съвременни технологии“. Ще получиш собствен кабинет. Не по-голям от моя, мисля, това го изяснихме. Съгласен ли си?
Не можех да повярвам. Всеки момент щях да избухна от нервно напрежение и възбуда.
— Ами… разбира се, защо не. Ще докладвам пряко на вас, така ли?
— Именно. Е, споразумяхме ли се?
Позволих си бавно да се усмихна. Като съм се хванал… и така нататък.
— Повече отговорност не означава ли и по-високо възнаграждение, сър?
Това му допадна и той гръмко се изсмя.
— И още как!
— Бих желал сега да получа онези допълнителни петдесет хиляди, които трябваше да си поискам, преди да приема първото си назначение тук. И ще приема четиридесет хиляди допълнително под формата на опции.
Той отново се изсмя гръмко, като Дядо Коледа, „Хо-хо-хо“.
— Куражлия си, момче.
— Благодаря.
— Виж какво… Няма да ти дам петдесет хиляди повече. Не вярвам в пълзенето по стъпки. Удвоявам заплатата ти. И ти давам четиридесетте хиляди от опции. По този начин задникът ти ще трепери от желание да направиш всичко за мен.
Захапах долната устна отвътре, за да не ахна. Господи!…
— Къде живееш? — осведоми се той.
Пуснах си устната и му признах.
— Не става. — Той поклати глава. — Не е подходящо за човек на твоето ниво. Освен това, с работното време, което те очаква, не искам да губиш два пъти на ден по четиридесет и пет минути в чакане из задръстванията. Ще се налага да работиш до късно, така че искам да живееш наблизо. Защо не си наемеш апартамент в Харбър Суитс? С парите, които вече ти давам, можеш да си го позволиш. Имаме служителка, която е специализирана в намирането на нови жилища. Тя ще ти предложи нещо подходящо.
Най-сетне успях да преглътна.
— Бива. — Едва се сдържах да не се изхиля по най-просташки начин.
— Такаа… Разбрах, че не си автоманиак, но с това ауди… Сигурен съм, че колата си е съвсем добра, но защо не си доставиш малко удоволствие? Моето убеждение е, че един мъж трябва да обожава колата си. Опитай да се пречупиш, обещай ми. Не искам да те подтиквам към залитания, но избери нещо за душата, а? Фло може да се погрижи за това.
Дали ми казваше, че настоява да ми даде и кола!? Мили боже…
Той стана.
— Е, съгласен си значи? — И ми подаде ръка.
Стиснах я.
— Не съм идиот — уверих го.
— Личи си. В такъв случай, добре дошъл в екипа, Адам. Очаквам с нетърпение да работя с теб.
Излязох от кабинета му леко залитайки и тръгнах към асансьорите с глава в облаците. Коленете ми наистина се подгъваха.
Изведнъж се овладях, спомних си защо съм тук, каква е истинската ми работа — и как бях стигнал до кабинета на Годард, дявол да го вземе! Току-що ме бяха повишили много, много над нивото на компетентността ми.
Не че имах някаква представа в какво съм компетентен изобщо.
36.
Не се наложи да съобщавам новината никому: електронната поща и чатовете вече се бяха погрижили за мен. Когато се добрах до вече бившето си работно място, слухът беше плъзнал навсякъде. Годард явно бе човек на незабавните действия.