— Но как да го изгася?
— Ще поговорим за това. В момента искам да се съсредоточим върху Джок Годард. И нека започнем с едно предупреждение, което искам да запомниш, дори да не ти остане нищо друго в главата след тази среща: той е патологично честен.
Усмихнах се неволно. Беше странно да чуя тези думи от устата на главната съветничка на Ник Уайът — такъв мошеник, че би излъгал дори на изследване на простатата си.
Погледът й проблесна раздразнено и тя се наведе към мен.
— Това не е шега. Спрял се е на теб не просто защото харесва как мислиш или му допадат идеите ти — впрочем те даже не са твои, — а защото му допада честността ти. Ти казваш каквото мислиш. Това му харесва.
— И това е… „патологично“?
— За него честността е фетиш. В неговата ценностна система, колкото си по-прям, колкото по-малко пресметлив изглеждаш, толкова по-добър играч ще се получи от теб. — Помислих си дали Джудит вижда иронията в собствените си думи, а именно че ме кара да хвърлям димна завеса в очите на Годард, като се преструвам, че съм честен. Стопроцентово синтетична честност, без грам органична тъкан в нея. — Ако той започне да долавя някакво увъртане, някаква сервилност или пресметливост в поведението ти — и ако сметне, че се подмазваш или подмилкваш — бързо ще охладнее към теб. А загубиш ли доверието му, може никога вече да не го спечелиш.
— Ясно, ясно — казах нетърпеливо. — Значи отсега нататък никакво подмилкване с него.
— Миличък, ти на коя планета живееш? — възкликна тя. — Естествено, че ще го работиш. Това е урок номер две в изкуството на изкачването в служебната йерархия. Разбира се, че ще му влизаш под кожата, но трябва да го правиш с върховно умение. Нищо очевидно, нищо, което би могло да го нервира. Защото също както кучето подушва страха, така и Годард надушва фалша. Така че в неговите очи ти трябва да се превърнеш във възможно най-прямия човек. Ще му съобщаваш горчивите новини, които хората около него се опитват да подсладят. Ще му предлагаш планове, които иска да чуе, но после няма да пропускаш да му разкриеш недостатъците им. В съвременния свят честността е рядка стока и овладееш ли умението да я симулираш, няма да има от какво да се страхуваш.
— Да бе — отбелязах сухо.
Но тя нямаше време за саркастичните ми подмятания.
— Хората казват, че никой не обичал подмазвачите, но истината е, че повечето висши мениджъри просто ги обожават, макар да им е пределно ясно какво представляват те. Това ги кара да се чувстват по-силни, вдъхва им увереност, подхранва крехкото им его. Джок Годард е в другата крайност — той не търпи подобни хора. Повярвай ми, той има доста високо мнение за себе си. Знае, че не е заслепен от суетата. Не е Мусолини, който иска да бъде заобиколен от хора, които не му противоречат. — „Да не става дума за някой от нашите общи познати“, ми се искаше да я попитам. — Погледни хората от близкото му обкръжение — умни и схватливи, но едновременно с това брутално прями и открити.
Кимнах.
— Казваш, че не обича хвалебствията.
— Не, не съм казала такова нещо. Всички хора обичат комплиментите. Но за него е важно да почувства искреността в похвалата. Един малък пример: Наполеон излязъл на лов в Булонския лес с Талейран, който отчаяно държал да впечатли по някакъв начин великия генерал. В гората гъмжало от зайци и Наполеон бил много щастлив, когато убил петдесетина. Но по-късно разбрал, че зайците не били диви — Талейран бил изпратил слугите си да купят на пазара колкото зайци могли да намерят и ги пуснал из гората — и се вбесил. И от този момент завинаги загубил доверие в Талейран.
— Ще запомня това, в случай че Годард ме покани на лов.
— Поуката е — сряза ме тя, — че когато хвалиш някого, трябвала го правиш дискретно, по заобиколен начин.
— Добре, Джудит, и без това с Годард няма да ловим зайци, а по-скоро вълци.
— В такъв случай какво знаеш за вълците?
— Чакам да ме просветлиш — въздъхнах.
— Там всичко е ясно. Винаги има водач на глутницата, лидер, условно го наричаме Алфа, но по-интересното, което не бива да забравяш, е, че йерархията винаги е подложена на доказване. Така че структурата е нестабилна. Понякога ще видиш Алфа да пуска прясно парче месо от устата си пред другите, да се отдръпва на няколко метра и да наблюдава. Така той отправя предизвикателство срещу останалите, които не би трябвало да се осмелят дори да подушат мръвката.
— И който посмее, е герой.
— Нищо подобно. В повечето случаи Алфа трябва само да го изгледа страшно. Понякога козината му настръхва. Друг път опашката му щръква. Той оголва зъби и се прави на голям и свиреп. А стигне ли се до схватка, Алфа по правило атакува най-малко уязвимото място на съперника, защото не иска да го рани тежко, а още по-малко — да го убие. Разбираш ли, Алфа има нужда от останалите. Вълците са относително малки животни и нито един не може сам да свали лос или карибу — трябва му помощ от другите. Поуката е, че става дума само за проверка.