— Преведено, това означава, че непрестанно ще ме подлагат на различни изпитания. — Господи, не диплома за бизнес администрация ми трябваше при Годард, а за ветеринарен доктор.
Тя ме погледна косо.
— Поуката, Адам, е, че проверката винаги е дискретна. Най-важна за водача на глутницата е нейната обща сила. Точно заради това епизодичните прояви на агресивност са напълно приемливи — те демонстрират издръжливостта, силата и жизнеността на глутницата като цяло. В това е важността на откровеността или стратегическата прямота. Когато правиш комплимент, постарай се да бъде деликатен и индиректен и винаги полагай усилия Годард да мисли, че чува от устата ти неукрасената истина. Джок Годард осъзнава онова, което много мениджъри не неговото ниво не разбират — откровеността на неговите помощници е жизненоважна, ако той държи да знае какво точно става в компанията му. Защото загуби ли контакт с нещата, които наистина се случват в нея скрито от погледа му, това ще е неговият край. И нека ти кажа още нещо, което е добре да знаеш. Във всяка връзка от типа „наставник — протеже“ има елемент на „баща — син“ и аз подозирам, че в твоя случай това е дори още по-подчертано. Най-вероятно ти му напомняш за неговия син, Илайджа.
Сетих се, че Годард на няколко пъти ме бе нарекъл с това име.
— На моята възраст ли е?
— Щеше да бъде. Починал е преди две години на двайсет и една. Според някои след смъртта му Годард напълно се променил. Омекнал. Работата е в това, че докато от една страна, ти можеш да започнеш да идеализираш Годард като бащата, който би искал да имаш — тя се усмихна, понеже знаеше за моя баща, — от друга, може да напомниш на Годард за сина, който той би искал още да има. Не забравяй за това, понеже може да ти се удаде възможност да го използваш. Но трябва да внимаваш — в някои ситуации той може да ти прости неща, които не би простил другиму, а в други може да бъде по-взискателен. — Тя се обърна към лаптопа си и натисна няколко клавиша. — Сега искам да внимаваш. Ще наблюдаваме няколко телевизионни интервюта на Годард, дадени през годините, като започнем от далечното минало в „Тази седмица на Уол стрийт с Луи Рюкейзър“, през няколко от Си Ен Би Си, до едно с Кати Курик в „Днешното шоу“. — На екрана бе застинал образът на много по-младия Джок Годард, някак палав и дяволито игрив. Джудит извъртя стола си, за да ме погледне. — Адам, предоставена ти е уникална възможност. Едновременно с това ситуацията, в която се намираш, е много по-опасна от всичко изживяно след постъпването ти в „Трайон“, защото ще бъдеш много по-ограничен в действията си, ще ти е почти невъзможно да оставаш незабелязан в компанията, да не говорим, че няма да можеш просто да излезеш с колеги и да почерпиш информация от неформалното общуване с тях. Колкото и парадоксално да звучи, задачата ти да събираш разузнавателна информация неимоверно се усложни. Ще ти трябват всички възможни амуниции. Така че когато приключим за днес, искам да знаеш за този човек всичко, което може да се научи за него, разбираш ли ме?
— Напълно.
— Добре — каза тя и отново ме дари с малко страшната си усмивка. — Зная, че е така. — После понижи глас до шепот: — Виж, Адам… неприятно ми е, че трябва да ти го кажа, но го правя за твое добро: Ник започва да губи търпение от липсата на резултати. Ти си в „Трайон“ вече колко седмици…? Няма значение. А той още нищо не е научил за тайните им проекти.
— Има граници на агресивността… — опитах се да обясня.
— Адам… — тихо и бавно каза тя, но в гласа й прозвуча неприкрита заплашителна нотка. — Най-искрено те съветвам да не се ебаваш с този човек.
40.
Алана Дженингс живееше в дуплексен апартамент в зидана с червени тухли къща недалеч от „Трайон“. Познах я веднага от снимката.
Когато започнеш да излизаш редовно с момиче, в началото забелязваш всякакви подробности: къде живее, как се облича, какъв парфюм си слага — и всичко ти се струва ново, интересно и възбуждащо. Е, странното в моя случай бе, че аз знаех всичко за нея, знаех много повече, отколкото някой някога научава за жена си, макар да бях прекарал с нея има-няма час-два.