— О, мамо! — извика Алис, сякаш неволно бе въздъхнала.
Един милион! Големият дом на улица „Сен Лазар“ освободен от ипотеките, изчистен от кирта на мизерията! Къщата ще добие приличен вид, те ще се отърват от кошмара, в който живееха като хора, които имат карета, а нямат хляб! Дъщерята ще бъде омъжена с прилична зестра, най-сетне ще си има съпруг и деца — радост, каквато изпитват и последните беднячки. А и синът, когото климатът в Рим убиваше, ще бъде подкрепен там, за да може да заеме достойно място, докато чака да изпълни своята велика мисия, за която досега е направил толкова малко! Майката ще си възвърне своето високо положение, ще има пари да плаша на кочияша си, няма да се скъпи за нито едно блюдо на вечерите, които ще дава всеки вторник, и вече не ще се лишава от храна през останалите дни на седмицата! Този милион сияеше, беше спасението, мечтата.
Убедена, графинята се обърна към дъщеря си, за да вземе и нейното съгласие.
— Кажи, ти какво мислиш?
Но тя не казваше нищо, спуснала бавно клепачи, закрила блясъка на очите си.
— Така е — подзе майката, като също се усмихна, — забравих, че ти искаш аз да си остана пълна господарка… Но аз зная колко си храбра ти и за какво мечтаеш…
И като се обърна към Сакар:
— Ах, господине, вас толкова много ви възхваляват!… Където и да отидем, навсякъде слушаме много хубави и много трогателни неща. Не само принцеса Д’Орвиедо, а и всичките ми приятелки са възхитени от вашето дело. Много от тях ми завиждат, че съм една от първите ви акционерни, и ако човек ги слуша, ще трябва да продаде и дюшеците си, за да купи ваши акции.
После тя леко се пошегува:
— Намирам, че малко са налудничави, да, малко налудничави наистина. Навярно, защото аз не съм вече така млада… Дъщеря ми е една от вашите обожателки. Тя вярва във вашата мисия, пропагандира я във всички салони, където я водя.
Поласкан, Сакар погледна Алис, която в този момент беше толкова въодушевена и изпълнена с вяра, че му се стори много хубава, въпреки че лицето и имаше жълт цвят и вратът й беше тънък и вече повехнал. Той също се почувствува велик и добър при мисълта, че е ощастливил това тъжно създание, разхубавило се само от надеждата да се омъжи.
— О — каза тя с много тих и сякаш далечен глас, — толкова е прекрасно това завоевание там… Да, една нова епоха на лъчезарния кръст…
Това беше тайната, която никой не казваше; гласът й стана още по-тих, превърна се във въздишка и възторг. Той обаче я накара да млъкне с дружески жест; защото не позволяваше в негово присъствие да се говори за великото дело, за тази висша, скрита цел. Неговият жест означаваше, че винаги трябва да се стремят към тази цел, но никога да не говорят за нея. В олтара кадилници размахват само малцина призвани.
След затрогващо мълчание най-сетне графинята стана.
— Е, добре, господине, аз съм вече убедена, ще пиша на моя нотариус, че приемам предложението, което ми се прави за фермата Обле… Нека бог ми прости, ако греша.
Изправил се, Сакар заяви важно и развълнувано:
— Самият бог ви ръководи, госпожо, бъдете уверена.
И когато ги изпращаше чак в коридора, избягвайки чакалнята, където продължаваше натрупването на хора, той срещна Дьожоа, който сновеше там със смутен вид.
— Какво има? Да не би пак да ми водите някого?
— Не, не, господине… Осмелявам се да поискам мнението на господина… Лично за мене…
И започна да се върти по такъв начин, че Сакар се намери в кабинета си, а той стоеше на прага с голямо почитание.
— За вас?… О, наистина вие също сте акционер… Е добре, момчето ми, вземете новите акции, които ще ви бъдат предложени, продайте си ризите, но ги вземете. Това е съветът, който давам на всичките си приятели.
— Ах, господине, този залък е много голям, дъщеря ми и аз не сме толкова амбициозни… В началото аз взех осем акции с икономисаните четири хиляди франка, които ни остави моята бедна жена; и сега имам само тези осем, защото, нали разбирате, при другите емисии, когато два пъти удвояваха капитала, ние нямахме пари, за да платим акциите, които ни се полагаха… Не, не, не се касае за това, не трябва да бъдем толкова лакоми! Аз искам само да попитам господина, без да го обиждам, дали господинът е на мнение да ги продам.