Тя нежно го спря, като постави малката си ръка върху неговата.
— Нито десет, нито петдесет, нито сто хиляди! Колкото и да увеличавате, аз ще казвам не, винаги не!… Нали добре виждате, че не нося никакво бижу. О, предлагали са ми, и то какви не неща, и пари, и всичко! Аз не искам нищо. Не ми ли е достатъчно удоволствието?… Но разберете, моят съпруг ме обича с цялото си сърце и аз също много го обичам. Много честен човек е моят съпруг. Така че аз никога няма да го убия, като го накарам да страда… Какво искате да направя с вашите пари, щом като не мога да ги дам на съпруга си? Ние не сме нещастни, един ден ще се откажем от работата си с добро състояние, така че аз приемам в книжарницата ония господа, моите приятели, които продължават да бъдат наши клиенти… О, аз съвсем не искам да се изкарам по-безкористна, отколкото съм! Ако бях сама, щях да си помисля. Само че, нека ви кажа още веднъж, можете ли да си представите, че моят съпруг ще вземе вашите сто хиляди франка срещу прекараната от мен нощ… Не, не, дори и за милион!
И тя се заинати. Раздразнен от тази неочаквана съпротива, Сакар упорствува така в продължение почти на цял месец. Тя го смущаваше със своето засмяно лице, с големите си, нежни и съчувствени очи. Как така с парите да не може да се постига всичко? Тази жена, която други са притежавали срещу нищо, отказва да му се отдаде срещу безумна цена! Тя казваше „не“, налагаше волята си. Той жестоко страдаше в своя триумф, сякаш от съмнение в могъществото си, от тайно разочарование в силата на златото, което досега считаше за всемогъщо и пълновластно.
Но една вечер той все пак изпита пълно удовлетворение на своята суета. Това беше кулминационният миг в неговия живот. Министерството на външните работи даваше бал по случай изложението и той избра именно този празник, за да изяви публично щастието си от прекараната нощ с госпожа Дьо Жьомон; всъщност при всички сделки с тази красива персона в условията беше предвидено, че щастливият обладател има право да се покаже веднъж с нея и по този начин приключението да получи желаната разгласа. Така че към полунощ, когато голите рамене се притискаха към черните фракове под яркото осветление на полилеите, в салоните влезе Сакар под ръка с госпожа Дьо Жьомон; съпругът й ги следваше. При появяването им групите се отдръпнаха, отвориха широка пътека за тази излагаща се на показ прищявка на стойност двеста хиляди франка, на този скандален факт на необуздани апетити и на безумно разточителство. Хората се усмихваха, шушукаха си, развеселени и добродушни сред опияняващия аромат на корсажите и далечните унасящи звуци на оркестъра. Обаче в друг един салон съвсем друг поток от любопитни се притискаше около някакъв гигант в бяла великолепна и ослепителна кавалерийска униформа. Беше граф Бисмарк, чийто висок ръст стърчеше над всички глави; той имаше широка, усмихната уста, големи очи, едър нос, масивни челюсти, над които висяха мустаци като на някой варварин завоевател. След Садова той даде Германия на Прусия; отдавна отлаганите съюзнически договори срещу Франция бяха подписани преди няколко месена, и войната, която едва не избухна през май във връзка с Люксембургския инцидент, сега вече беше неизбежна. Когато Сакар тържествуващ прекоси салона под ръка с госпожа Дьо Жьомон и следван от съпруга, граф Бисмарк като добродушен гигант-присмехулник за миг престана да се смее, за да ги погледа любопитно как минават.
IX
Госпожа Каролин отново остана сама. Амлен престоя в Париж до първите дни на ноември заради формалностите по окончателното утвърждаване на дружеството с капитал сто и петдесет милиона франка; пак той, по желание на Сакар, ходи при нотариуса Льолорен на улица „Сент Ан“ за узаконяване на декларациите, потвърждаващи, че всички акции са изкупени и че капиталът е внесен, което не беше вярно. После той замина за Рим, където трябваше да прекара два месеца, за да проучи важните въпроси, за които не говореше — навярно неговата прословута мечта за папата в Ерусалим, както и за един друг много важен и практически осъществим проект — за превръщането на Световната банка в Католическа банка, защищаваща интересите на християните от цял свят, една огромна машина, предназначена да смаже, да помете от земното кълбо еврейската банка; и оттам той смяташе да се завърне още веднъж в Ориента, където го зовяха работите по строежа на железопътната линия от Бурса за Бейрут. Беше отпътувал щастлив от бързото процъфтяване на банката, напълно убеден в нейната непоколебима здравина, и в душата му се таеше само смътното безпокойство от този много голям успех. Обаче в навечерието на заминаването си той разговаря със своята сестра, на която настоятелно препоръча да не се поддава на всеобщото увлечение и да продаде техните акции, ако курсът им надхвърли две хиляди и двеста франка, защото се готвел лично да протестира срещу това непрекъснато повишение, което считаше за безумно и опасно.