Най-напред, още в девет часа, когато Жордан тръгна да проучва някакво произшествие, за което трябваше да пише, а Марсел едва се бе измила, още по нощница, беше изумена от появата в дома им на Буш, придружен от двама много мръсни господа, може би съдебни пристави, може би бандити — нещо, което тя не можа точно да разбере. Този отвратителен Буш навярно злоупотребяваше с положението, че намира една сама жена, като заяви, че всичко ще вземе, ако тя не му плати веднага. Марсел напразно полагаше усилия да се отърве от него, защото не познаваше законните формалности: той се опираше на силата на присъдата, на залепената обява с такава упоритост, че тя се обърка и започна да вярва във възможността на тези неща, без да ги разбира. Но все пак не се предаваше, като обясняваше, че съпругът й дори няма да се прибере за обяд, че самата тя няма да позволи нищо да й пипнат, преди той да си бъде тук. Тогава между тия три съмнителни личности и тази млада жена, полуоблечена и с разпиляна по раменете коса, започна много мъчителна сцена — те описваха вещите, тя затваряше чекмеджетата, спускаше се към вратата, сякаш за да им попречи да изнесат нещо. Горкото й малко жилище, което я правеше толкова горда, с нейните мебели, четири на брой, чийто блясък поддържаше, червеният тапет в стаята, който сама бе поставила! Тя го защищаваше с такава войнствена храброст, че те трябваше да минат през тялото й, и смело наричаше Буш мерзавец и крадец — да, крадец, който нямаше срам да иска пак седемстотин и тридесет франка и петнадесет сантима, без да намали новите вноски срещу една полица от триста франка, полица, която е купил за сто су заедно с куп парцали и стара железария! Нали на вноски бяха дали четиристотин франка, а пък този крадец искаше да отнесе мебелите им заради остатъка от триста и толкова франка, с които също искаше да ги ограби! А той знаеше много добре, че те са честни хора, че биха му платили веднага, стига да имаха сумата! Той използуваше случая, че тя бе сама, неспособна да отговаря и незнаеща процедурата, за да я изплаши и разплаче.
Мерзавец! Крадец! Крадец! Разгневен, Буш викаше по-силно от нея, като се тупаше яростно по гърдите — нима той не бил почтен човек? Нима не бил платил за полицата суха пара? Той имал законно право и искал да се свърши тази работа. А когато един от двамата много мръсни господа започна да отваря чекмеджетата на скрина, за да търси бельо, тя зае такава войнствена поза, като заплашваше да разбунтува къщата и улицата, че евреинът малко поомекна. Най-сетне, след още половинчасов разговор на тих глас, той се съгласи да почака до утре с бясната клетва, че утре ще й вземе всичко, ако тя не удържи на думата си. О, какъв изгарящ срам, от който още страдаше, тия гадни хора бяха осквернили дома й, нейната нежност, нейната скромност, ровейки чак в леглото, усмърдявайки толкова щастливата стая, чиито прозорци трябваше да остави широко отворени след тяхното излизане.
В този ден обаче друга една много по-горчива тъга очакваше Марсел. Беше й хрумнала мисълта да изтича веднага у родителите си, за да вземе назаем сумата, и когато съпругът й се прибере вечерта, да не го отчае, дори ще го разсмее със сцената от сутринта. Вече се виждаше как му разказва за голямата битка, жестокото щурмуване на техния дом, героичния начин, с който е отблъснала атаката. Сърцето й биеше много силно, когато влезе в малката богаташка къща на улица „Льожандр“ — в този натруфен дом, в който бе израснала и в който смяташе, че ще намира само чужди за нея хора, сега въздухът й се виждаше съвсем друг, вледеняващ. Тъй като родителите й седяха на масата, тя прие да закуси с тях, за да ги предразположи по-добре. През цялото време на яденето разговорът се водеше върху покачването на акциите на Световната банка, които вчера пак се повишили с двадесет франка; Марсел се учудваше, че намира майка си по-запалена, по-алчна от баща си — докато в началото тя трепереше само при мисълта за спекулация, сега с ожесточението на победена жена именно майка й, настървена за големи печалби, го мъмреше, когато той проявяваше страх. Още при ордьоврите тя се бе разгневила, недоволна, че той искаше да продаде техните седемдесет и пет акции при този неочакван курс от две хиляди петстотин и двадесет франка, при който щяха да вземат сто осемдесет и девет хиляди франка, една хубава печалба, надвишаваща със сто хиляди франка покупната цена. Да се продава, когато „Финансовият бюлетин“ обещаваше курс три хиляди франка! Нима е полудял? Защото в края на краищата „Финансовият бюлетин“ беше известен със старата си честност, а и баща й често повтаряше, че с този вестник могло да се спи спокойно! О, не, моля ви се, тя нямало да го остави да продаде! По-скоро би продала къщата, за да купи още! И Марсел, като слушаше смълчана и със свито сърце да хвърчат разпалено тия големи цифри, търсеше как да се осмели да поиска заем от петстотин франка в тази завладяна от играта къща, която пред очите й финансовите вестници заливаха с опияняващия блян на техните съобщения. Най-сетне, при десерта, тя се реши: трябвали им петстотин франка, иначе щели да ги продадат; нима родителите и ще ги изоставят в това нещастие? Бащата веднага сведе глава, отправил смутен поглед към жена си. Но майката отказваше вече с ясен глас. Петстотин франка! Откъде да ги вземе? Всичките им капитали били вложени в сделки, а освен това започна да повтаря старите си обвинения: щом се е омъжила за бедняк, за човек, който пише книги, трябва да се примирява с последиците от глупостта си, а не отново да бъде в тежест на родителите си. Не, тя нямала нито едно су за мързеливците, които, макар да презират парите, мечтаят само как да ядат парите на другите. И отпрати дъщеря си, а дъщеря й си отиде отчаяна и с кървящо сърце, че вече не може да познае майка си, която някога била толкова благоразумна и толкова добра.