— Я, вие сте!… Помислих си, че брат ми се връща и е забравил ключа си. Аз никога не се обаждам, когато се звъни… О, той няма да закъснее, можете да то почакате, ако искате да го видите.
И пак, крачейки мълчаливо и залитайки, следван от посетителя, той се върна в стаята си с изглед към площада на Борсата. Беше още светло на тази височина, над мъглата, която дъждът стелеше в дъното на улицата. Стаята изглеждаше гола и студена с тясното желязно легло, с масата и двата стола, с няколкото лавици, отрупани с книги, без други мебели. Пред камината една малка печка, неподдържана и забравена, беше угаснала.
— Седнете, господине. Моят брат ми каза, че слиза за малко и ще се върне.
Но Сакар отказваше стола, като се вглеждаше в него, изненадан от поражението, което охтиката бе нанесла на този голям бледен момък с детски очи, очи, потънали в мечти, които изглеждаха необикновени под челото, излъчващо сила и воля. Между дългите къдрици на косата му неговото извънредно мършаво лице беше удължено, сякаш смъртта го дърпаше към гроба.
— Вие да не сте боледували? — попита тон, като не знаеше какво друго да каже.
Сигизмон направи жест на пълно безразличие.
— О, както винаги! Последната седмица не бях добре поради това отвратително време. Но все пак поносимо е… Не мога вече да спя, не мога да работя, имам малко треска, горещо ми е… Ах, колко много неща има да се правят!
Той застана пред масата си, на която имаше една широко отворена немска книга. И продължи:
— Простете ми, че ще седна, цялата нощ не съм спал, за да прочета тази творба, която получих вчера… Да, творба! Десет години от живота на моя учител Карл Маркс — трудът, който той отдавна ни обещаваше върху капитала!… Ето я сега нашата библия, ето я!
С любопитство Сакар отиде да хвърли поглед върху книгата, но готическите букви го отблъснаха веднага.
— Ще почакам да бъде преведена — каза той през смях.
Момъкът с поклащане на глава сякаш каза, че дори преведена, книгата ще бъде разбрана само от посветените. Това не беше книга за пропаганда. Но каква логическа сила, какво победоносно изобилие от доказателства за фаталната гибел на сегашното наше общество, изградено върху капиталистическата система! Полето беше разчистено, ще може отново да се строи.
— Значи пълно измитане? — попита Сакар, продължавайки да се шегува.
— Теоретически съвършено! — отвърна Сигизмон. — Всичко, което веднъж ви бях обяснил, целият ход на еволюцията е тук! Остава да се изпълни на дело… Но вие сте слепи, ако не виждате какви големи крачки прави идеята всеки час. Например вие, който с вашата Световна банка раздвижихте и събрахте за три години стотици милиони, дори никак не подозирате, че ни водите направо в колективизма… Аз следях с увлечение вашето дело. Да, от тази забутана, толкова спокойна стая аз изучавах развитието му от ден на ден и го познавам толкова добре, колкото и вие, затова мога да кажа, че ни давате знаменит урок, защото държавата, основана на колективизма, ще трябва да прави това, което вие правите — вие експроприирате всичко, след като приключите експроприацията поотделно на дребните и осъществите мечтата на вашата безгранична амбиция, която, нали така, всъщност е да погълнете всички капитали в света, да станете единствената банка, главното хранилище на общественото богатство… О, аз много ви се възхищавам, аз бих ви оставил, ако имах такава власт, да успеете, защото вие като гениален предтеча започвате нашето дело.
И той се усмихваше със своята бледа усмивка на болен човек, забелязал вниманието на събеседника си, който бе много изненадан от неговата осведоменост за събитията на деня и едновременно много поласкан от умните му похвали.
— Само че — продължи той — ние най-напред ще премахнем всичко това в оня прекрасен ден, когато ще ви експроприираме в името на нацията, като заменим вашите частни интереси с общите интереси, превръщайки в регулатор на социалното богатство вашата огромна машина за изсмукване на чуждото злато.
Беше намерил сред книжата на масата си едно су, което с два пръста бе вдигнал нагоре като символ на предсказанието си.
— Парите! — извика Сакар. — Да премахнете парите — това е истинско безумие!
— Ние ще унищожим парата… Разберете, че металическата монета няма никакво място, никакво право на съществуване в държавата, основана на колективизма. А в случай на нужда за възнаграждение ще я заменим с нашите бонове за положен труд; а пък ако вие считате парите за мярка на стойността, то ние си, имаме друга мярка, която отлично ни служи — това е средният брой на работните дни в нашите работилници… Трябва да се унищожат тия пари, които прикриват и облагодетелствуват експлоатацията на работника, които дават възможност той да бъде ограбван, намалявайки надницата му до минималната сума, която му е необходима, за да не умре от глад! Нима не е ужасно, че натрупаните пари в личните състояния преграждат пътя на плодотворното обращение, създават отвратителни кралства, всемогъщи господари на финансовия пазар и на общественото производство? Всички наши кризи, цялата ни анархия произлизат от тях… Трябва да се убият, да се убият парите!