Един ден, когато Сакар така изливаше негодуванието си, госпожа Каролин реши, че трябва да му каже всичко.
— Знаете ли, приятелю, че и аз продадох… Току-що продадох нашите последни хиляда акции по курс две хиляди и седемстотин.
Той бе поразен като от най-черно предателство.
— Вие сте продали, вие! Вие, боже мой!
Тя бе хванала ръцете му и ги стискаше, искрено огорчена, като му припомняше, че с брат си го бяха предупредили. Амлен, който все още беше в Рим, пишеше писма, изпълнени със смътна тревога от това прекалено повишение, което не можеше да си обясни, но което трябваше да се прекрати на всяка цена, за да се предотврати пълното опропастяване. Дори снощи бе получила пак писмо от него с изричното нареждане да продава. И бе продала.
— Вие, вие! — повтаряше Сакар. — Значи вие сте ме нападали, значи вас съм чувствувал в сянката? Значи вашите акции е трябвало да изкупувам!
Той не се разгневяваше както обикновено, а нея още повече я измъчваше угнетеността му, искаше й се да го вразуми, да го накара да се откаже от тази безпощадна борба, която би завършила само с разорение.
— Приятелю, послушайте ме… Помислете си, че нашите три хиляди акции са ни дали вече над седем и половина милиона франка. Не е ли това неочаквана, необикновена печалба? Мене ме ужасяват всичките тия пари, не мога да повярвам, че ми принадлежат. Впрочем не се отнася само до нашия интерес. Помислете си за интересите на всички, които са поверили във вашите ръце своето състояние, за този страхотен сбор от милиони хора, които вие рискувате в играта. Защо трябва да се поддържа този безумен курс, а и още да се насилва? Отвсякъде ми казват, че катастрофата е близка, неизбежна… Не може непрекъснато да повишавате и съвсем няма да бъде позорно, ако акциите възвърнат реалната си стойност — това ще заздрави банката, ще спаси честта й.
Но той буйно се изправи.
— Искам курс от три хиляди… Купувам и ще купувам още, макар да пукна… Да, да пукна и с мене да пукне всичко, ако не постигна и ако не задържа курс от три хиляди!
След ликвидацията на 15 декември курсът се повиши на две хиляди и осемстотин, на две хиляди и деветстотин. И на 21-ви в Борсата бе обявен курс три хиляди и двадесет франка, посрещнат с безумно въодушевление от тълпата. Нямаше вече истина, нито логика, понятието за стойността беше до такава степен извратено, че губеше всякакъв реален смисъл. Носеше се слух, че Гундерман, противно на обичайната си предпазливост, е поел страхотни рискове; в продължение на месеци, откакто поддържаше борбата за понижение, загубите му нараствали всеки две седмици при всяко повишение, и то с огромни скокове, и затова вече започваха да говорят, че ще си счупи главата. Мозъците се бяха побъркали, очакваха се чудеса.
И в този върховен момент, стигнал висините и почувствувал земята да се тресе, макар да изпитваше тайно страх от сгромолясването, Сакар беше крал. Когато колата му спираше на улица „Лондон“, пред тържествуващия дворец на Световната банка, един лакей изтичваше бързо, постилаше килим от стъпалата на вестибюла до тротоара, чак до уличната вада; едва тогава Сакар благоволяваше да излезе от колата и тръгваше като владетел, комуто е спестено унижението да стъпва като другите хора по паважа на улиците.
X
В края на същата година, в деня на ликвидацията за декември, голямата зала на Борсата още от дванадесет и половина часа беше изпълнена и необикновено оживена от гласове и ръкомахания. Всъщност от няколко седмици възбудата растеше и този последен ден на борба се превръщаше в трескава паника, в която вече се долавяше тътнежът на решителното сражение, което щеше да започне. Навън беше ужасно мразовито, но лъчите на светлото зимно слънце проникваха косо през високите прозорци, развеселяваха една част от голата зала със строгите колони и мрачния свод, смразяван още повече от алегоричните картини в сив тон; обаче гърлата на калориферите, поставени по дължината на арките, издишваха топъл въздух, който се смесваше със студеното течение, образувано от непрекъснато отваряните решетъчни врати.