Играчът на понижение Мозер, по-загрижен и по-жълт от обикновено, се сблъска с играча на повишение Пийро, изправил се дръзко като чапла на високите си крака.
— Знаете ли какво се говори?…
Но трябваше да повиши глас, за да бъде чут сред увеличаващия се шум от разговорите, безкраен монотонен грохот, подобен на нестихващо плискане от разливаща се вода.
— Говорят, че ще избухне война през април… Не може да има друг край при тези страхотни въоръжавания. Германия не иска да ни остави време, за да приложим новия военен закон, който Камарата ще гласува… А впрочем Бисмарк…
Пийро гръмко се изсмя.
— Оставете ме на мира с вашия Бисмарк!… Лично аз, който ви говори, разговарях с него пет минути това лято, когато той бе тук. На вид изглежда много добър човек… Ако не сте доволен след поразяващия успех на изложението, не зная какво още ви трябва. Ей, скъпи мой, цяла Европа е наша!
Мозер отчаяно кимна с глава. Прекъсван всяка секунда от блъсканиците на тълпата, той продължи да излага опасенията си. Състоянието на пазара било много цветущо, толкова прекалено цветущо, че било вредно като лошата тлъстина на много дебелите хора. Благодарение на изложението били сключени много сделки, хората се захласнали, дори стигнали до безумие в играта. Нима например не е лудост Световната банка да бъде на три хиляди и тридесет?
— Аха, изплюхте камъчето! — извика Пийро.
И, приближил се съвсем близо до него, продължи, като наблягаше на всяка сричка:
— Скъпи мой, тази вечер ще приключим с три хиляди и шестдесет… Всички ще бъдете прекатурени, аз ви го казвам.
Играчът на понижение, макар лесно да се вълнуваше, леко свирна с презрение. После, за да подчертае фалшивото си душевно спокойствие, вдигна очи и за миг се вгледа в няколкото навели се отгоре, от телеграфната галерия, глави на жени, изумени от зрелището на тази зала, където не можеха да влязат. По щитовете с гербове се четяха имена на градове; капителите и корнизите, посипани с жълто от отражението на слънчевите лъчи, изглеждаха удължени и бледи.
— Я, ето те и тебе! — извика Мозер, като наведе глава и видя Салмон, който бе застанал пред него с вечната си и многозначителна усмивка.
Но, забелязал в тази усмивка потвърждение на твърденията на Пийро, той се смути:
— Ама ако знаете нещо, кажете го… Аз разсъждавам просто. Аз съм с Гундерман, защото, нали така, Гундерман си е Гундерман… С него добре се свършва.
— Обаче — изкиска се Пийро — кой ви казва, че Гундерман играе на понижение?
Изведнъж Мозер ужасен опули очи. В Борсата отдавна голямата клюка бе, че Гундерман дебне Сакар, че той подхранва играта на понижение срещу Световната банка, очаквайки да го унищожи в края на някой месец с неочакван удар, когато настъпи часът да залее пазара с милионите си; този ден обещаваше да бъде горещ, защото всички вярваха, всички повтаряха, че именно този ден ще избухне сражението, безпощадното сражение, в което една от двете армии ще бъде повалена и унищожена. Но нима човек можеше да бъде напълно уверен в този свят на лъжи и коварство? Най-сигурните неща, оповестени предварително, при най-малката промяна на вятъра ставаха съмнителни и тревожни.
— Вие отричате очевидното — прошепна Мозер. — Разбира се, аз не съм видял ордерите и не мога да твърдя нищо… Нали? А вие, Салмон, какво ще кажете? Не може да загуби този дявол Гундерман!
И той не знаеше вече на какво да вярва пред мълчаливата усмивка на Салмон, която сега му се виждаше още по-тънка, още по-загадъчна.
— Ах — подзе той, като показа с глава минаващия дебел човек, — ако този пожелае да говори, няма вече да се измъчвам. Той вижда ясно.
Беше известният Амадийо, който продължаваше да живее от успеха си със Селсиските мини, чиито акции бе купил по петнадесет франка и по една твърде глупава случайност по-късно продал с печалба петнадесет милиона, без да е предвиждал или правил някаква сметка. Почитаха го заради големите му финансови способности, по петите му вървеше цяла свита, която дебнеше да разбере и най-незначителните му думи, за да играе по смисъла, който им даваше.