— Ба! — извика Пийро, верен на любимата си теория да се рискува. — По-добре е да се подчиниш на своя нюх за печалба… Има само шанс. Човек или има, или няма шанс. Значи, какво? Не трябва да се разсъждава. Колкото пъти съм разсъждавал, толкова пъти съм губил… И ето сега пак! Докато очите ми виждат този там господин да стои здраво на краката си и да гледа така смело, сякаш иска да излапа всичко, аз купувам.
С жест той бе посочил Сакар, който току-що бе пристигнал и се настаняваше на обичайното си място срещу колоната от първата аркада вляво. Като всички шефове на значителни предприятия той също имаше в Борсата постоянно място, където чиновниците и клиентите можеха да го намерят винаги. Единствен Гундерман умишлено не желаеше да стъпва кракът му в голямата зала; той дори не изпращаше там официален представител; обаче се чувствуваше, че там има цяла негова армия и той, макар и да отсъствуваше, царува там като пълновластен господар чрез безбройния легион борсови посредници и агенти, които носеха негови ордери, без да се смятат привържениците му, толкова много на брой, че може би всеки присъствуващ беше таен войник на Гундерман. И срещу тази неумолима и действуваща навред армия Сакар се бореше, и то сам, с открито чело. Зад него до колоната имаше пейка, но той никога не сядаше, презираше умората, стоеше прав в продължение на двата часа при сключване на сделките. Понякога в минути на забрава той само се облягаше с лакът на каменната колона, която беше почерняла и излъскана на височина един човешки ръст от мръсотията на всички подобни допирания; и в бледата голота на сградата това черно петно дори беше характерна подробност; то блестеше срещу вратите, срещу стените, сред стълбищата, сред залата като отвратителен цокъл, като натрупана пот от поколения борсови играчи и крадци. Много елегантен, много изискан, като всички борсаджии, облечен с дрехи от фин плат и ослепителна риза, Сакар имаше вид на любезен, отпочинал и безгрижен човек сред тези стени с черни бордюри.
— Знаете ли — каза Мозер със сподавен глас, — че го обвиняват в поддържане на високия курс чрез изкупуване на значителни количества акции. Загубена е Световната банка, щом играе със собствените си акции.
Но Пийро възрази:
— Още една сплетня!… Може ли точно да се каже кой продава и кой купува… Той е тук заради клиентите на своята банка — нещо съвсем естествено. Пък е тук и заради собствения си интерес, защото той също трябва да играе.
Обаче Мозер повече не настоя. На Борсата още никой не би посмял да твърди за страшната кампания, водена от Сакар, за покупките, които той правеше за сметка на акционерното си дружество посредством подставените лица Сабатани, Жантру и други още, най-вече чиновници в управлението на банката. Носеше се само слух, предаван от ухо на ухо, опровергаван и винаги възобновяван, макар да нямаше никакво доказателство. Отначало той предпазливо бе поддържал курса, като препродаваше при първа възможност, за да не замразява много капитали и задръства касите с акции. Но сега се бе увлякъл в борбата и за този ден бе предвидил, че по необходимост трябва да направи прекалено много покупки, ако иска да остане победител на бойното поле. Беше раздал ордерите си, преструваше се на спокоен, усмихваше се както в обикновените дни, въпреки неувереността си в крайния резултат и смущението, което изпитваше, като навлизаше все повече и повече в един път, за който знаеше, че е страшно опасен.
Внезапно Мозер, който бе отишъл да обикаля зад гърба на известния Амадийо и води разговор с едно дребно лукаво човече, се върна много възбуден и каза със заекване.
— Чух го, чух го с ушите си… той каза, че ордерите за продажба на Гундерман надминават десет милиона… О, аз продавам, продавам! Ще продам и ризата си.
— Десет милиона, по дяволите! — прошепна Пийро с малко дрезгав глас. — Това е истинско клане с ножове.
И в постоянния, непрекъснато увеличаващ се крясък, в който се смесваха и частните разговори, можеше да се долови само истинският двубой между Гундерман и Сакар. Не се различаваха отделните думи, но шумът, който гърмеше така силно, говореше за спокойната и логична упоритост на единия да продава и трескавата страст непрекъснато да купува, в която подозираха другия. Противоречивите новини, които отначало се разпространяваха шепнешком, започнаха да се разказват на висок глас. Едни от хората крещяха още като си отвореха устата, за да бъдат чути сред врявата, други пък много загадъчно се навеждаха над ухото на своя събеседник, говореха много тихо, дори когато нямаше какво да кажат.