— Ех че хубав мраз!
— О, да! Представете си — дойдох пеш, толкова беше прекрасно!
Стигнали пред кошницата, голямата кръгла част на залата, още незамърсена с излишни книжа, използувани фишове, които хвърляха по пода, те се спряха за миг, облегнаха се на парапета от червено кадифе и продължиха да си казват банални и непоследователни неща, като не преставаха да следят с поглед какво става наоколо.
Четирите прохода във форма на кръст, оградени с решетки, наподобяващи четирикрила звезда с център кошницата, бяха свещеното място, забранено за публиката; между предните краища на звездата от едната страна имаше друго отделение, определено за служителите по изплащане в брой, сред които стърчаха трима котировачи, седнали на високи столове пред огромните си тефтери; а от другата страна едно по-малко отделение, наречено „китарата“, навярно поради формата му, даваше възможност на чиновниците и спекулантите да имат пряка връзка с агентите. В задната част, в ъгъла, образуван от другите два края, се намираше пазарът на френските ренти, в който всеки агент имаше свой представител с отличителния бележник както в предното отделение, където се котираха ценните книжа, защото борсовите посредници, струпани около кошницата, се занимаваха само със срочните продажби и бяха изцяло отдадени на безумната страст на играта.
Забелязал в левия проход своя пълномощник Бертие, който му правеше някакъв знак, Мазо отиде да размени шепнешком с него няколко думи; пълномощниците имаха право само да бъдат в прохода, и то на почетно разстояние от парапета с червено кадифе, който никаква профанска ръка не биваше да докосва. Така всеки ден Мазо идваше в Борсата заедно с Бертие и двамата си чиновници — единия в отделението за котиране, а другия в отделението за рентите, към които често се присъединяваше и неговият ликвидатор; освен тях той имаше и служител за телеграмите — младия Флори, чието лице все повече и повече потъваше в гъстата му брада, в която изпъкваше само блясъкът на нежните му очи. Откакто спечели десет хиляди франка на другия ден след Садова, Флори, подлуден от изискванията на Шушу, станала капризна и алчна, играеше безумно за своя сметка без каквато и да било предвидливост, следвайки със сляпа вяра играта на Сакар. Ордерите, които виждаше, и телеграмите, които минаваха през ръцете му, достатъчно добре го ръководеха. И точно днес, когато слизаше тичешком от телеграфа на първия етаж с куп телеграми в двете ръце, той накара един от пазачите до повика Мазо, който остави Бертие и отиде към китарата.
— Господин Мазо, трябва ли днес да ги прегледам и да ги подредя?
— Разбира се, щом като са пристигнали в такова количество… За какво са всички тия телеграми?
— О, за Световната банка, ордери за покупки, почти всички.
С опитна ръка борсовият посредник прелисти телеграмите с видимо задоволство. Твърде много свързан със Сакар, за когото отдавна вече сключваше репортни сделки за значителни суми и от когото дори тази сутрин беше получил ордери за огромни покупки, той накрай се бе превърнал в официален агент на Световната банка. И макар че досега не изпитваше голяма тревога, непрекъснато го успокояваше това увлечение на публиката, тия упорити покупки въпреки необикновеното повишаване на курсовете. Сред многото податели на телеграми едно име му направи особено впечатление — името на Файо, агента по събиране на рентите във Вандом, който навярно беше насъбрал извънредно голяма клиентела от дребни купувачи — фермери, благочестиви хорица и свещеници от своя край, защото не минаваше и седмица, без да изпраща телеграма след телеграма.
— Предайте ги в отделението за изплащане в брой — каза Мазо на Флори. — И не чакайте да ви носят телеграмите, нали така? Стойте горе и си ги вземайте сам.
Флори се облакъти на перилото на отделението и извика с пълен глас:
— Мазо! Мазо!
И към него се отправи Гюстав Седни, защото в борсата служителите изгубват собствените си имена, назовават ги с името на борсовия посредник, когото представляват. Флори също беше Мазо. Напуснал преди две години кантората, Гюстав се бе върнал, за да склони най-сетне баща си да му изплати дълговете; днес поради отсъствието на старшия чиновник той бе натоварен с изчисленията а това много го забавляваше. Флори се наведе над ухото му и двамата се уговориха да се купува за Файо само по последния курс, а дотогава да играят за своя сметка с неговите ордери, като отначало купуват и препродават от името на тяхното подставено лице, което постоянно използваха, и по този начин да пипнат разликата, тъй като смятаха, че повишението е сигурно.