— По какъв курс Световната? — попита Мазо с тънък глас, но толкова писклив, че се извиси над гласа на своя колега като флейта, която се издига над акомпанимент на виолончело.
И Дьоларок предложи снощния курс.
— При 3030 купувам от Световната.
Но веднага друг един посредник наддаде:
— Дайте ми ги по 3035.
Това беше курсът на кулисата, който, обявен така, пречеше на арбитража, подготвян от Дьоларок — да купи от кошницата и да продаде в кулисата, като сложи в джоба си повишението от пет франка. Но тогава Мазо, уверен, че ще бъде похвален от Сакар, се реши да извика:
— По 3040 купувам… Дайте ми от Световната по 3040.
— Колко? — по задължение попита Жакоби.
— Триста.
Двамата написаха по нещо в бележниците си и пазарлъкът бе сключен — първият курс се определи с едно увеличение от десет франка в сравнение с вчерашния курс. Мазо се отдели, отиде да даде данните на един от котировачите, който водеше в регистъра си сметката на Световната банка. След това в продължение на двадесет минути се разрази истинска буря, курсовете и на другите ценни книжа също се установиха, купищата акции, донесени от посредниците, се прехвърляха без особени отклонения. И въпреки това котировачите, седнали на високите столове, заглушени от шума на кошницата и на отдела за плащане в брой, който работеше също така трескаво, с големи усилия успяваха да впишат всички нови котирания, които им подхвърляха посредниците и чиновниците. В задната част отделението за рентата също беснееше. Откакто сделките бяха започнали, тълпата ревеше като морска буря; и над този страшен рев се извисяваха сега кресливите гласове на предлагането и търсенето — едно типично грачене, което ту спадаше, ту секваше, за да се поднови отново нестройно и на пресекулки, подобно на вика на грабливите птици по време на буря.
Сакар се усмихваше, изправил се до своята колона. Неговите съмишленици пак се бяха увеличили, повишението с десет франка на акциите на Световната банка беше развълнувало Борсата, защото отдавна се предричаше пълен провал в деня на ликвидацията. Юре, приближил се до него заедно със Седий и Колб, на висок глас заявяваше, че уж съжалява за предпазливостта, която бе проявил, като продал акциите си още при крус 2500; в същото време Дегремон с безразличен вид се разхождаше под ръка с маркиз Дьо Боен, комуто весело обясняваше неуспеха на своите коне в есенните надбягвания. Най-вече Можандр тържествуваше и хвърляше упреци срещу капитан Шав, който въпреки това упорствуваше в своя песимизъм, като казваше, че трябва да се изчака краят. Същата сцена се разиграваше между самохвалкото Пийро и меланхоличния Мозер — първият сияеше, зарадван от безумното повишение, а вторият, стиснал юмруци, говореше за това повишение като за някакво глупаво, побесняло животно, което все пак в края на краищата ще бъде убито.
Измина един час, курсовете почти не се промениха, в кошницата сделките продължаваха, но не така прибързано, а съответно с постъпването на нови ордери и получаваните телеграми. Така почти се случваше по средата на всеки борсов ден — настъпваше затишие, прекратяване на текущите сделки, докато се изчака решителната битка за последния курс. Все пак още се чуваше ревът на Жакоби, прекъсван от пискливия глас на Мазо, понеже и двамата бяха заети в операции с премия. „Предлагам от Световната по 3040, от които 15… Купувам от Световната по 3040, от които 10… Колко?… Двадесет и пет… Изпратете!“ Това навярно бяха ордери от Файо, които Мазо изпълняваше, тъй като множество провинциални играчи, за да ограничат загубите си и преди да се решат на по-големи сделки, купуваха и продаваха с премия. След това изведнъж се разнесе тревожна мълва, отсечени гласове оповестиха: Световната падна с пет франка; миг след това с десет франка, с петнадесет франка, и Световната банка падна на 3026.
Точно в този момент Жантру, появил се отново след кратко отсъствие, казваше на ухото на Сакар, че баронеса Сандорф била там, на улица „Брониар“, в своето ландо, и питала дали трябва да продава. Този въпрос, зададен в момента, когато курсовете се огъваха, го разгневи. Той си представи как неподвижният кочияш стърчи високо на капрата и как баронесата преглежда бележника си, разположила се като у дома си със спуснати перденца. И отвърна:
— Да ме остави на мира! А пък ако продава, ще я удуша!
При съобщението за спадането на курса с петнадесет франка Масиас изтича като при тревожен сигнал, чувствувайки, че ще бъде необходим. И наистина Сакар, който беше подготвил удар, за да повдигне последния курс — една телеграма от борсата в Лион, където беше сигурен, че има повишение — започваше да се тревожи, защото телеграмата не идваше; а и това непредвидено спадане с петнадесет франка можеше да причини катастрофа.