Масиас много хитро не се спря пред него, побутна го с лакът и на съвсем тих глас получи нареждане:
— Бързо при Натансон, четиристотин, петстотин, колкото е необходимо.
Това стана така светкавично, че само Пийро и Мозер го забелязаха. Те се спуснаха по петите на Масиас, за да разберат какво ще прави. Откакто бе постъпил на служба в Световната банка, Масиас имаше огромно влияние. Всички се мъчеха да спечелят доверието му, да прочетат през рамото му ордерите, които получаваше. А и самият той сега реализираше чудесни печалби. С усмихнатото си добродушно лице на неудачник, с когото доскоро съдбата жестоко си бе играла, той сам се учудваше, заявяваше, че е поносим този кучешки борсов живот, и вече не твърдеше, че трябва да си евреин, за да успееш.
В кулисата, при течението от леден въздух откъм перистила, който съвсем не можеше да се отопли от бледото следобедно слънце, акциите на Световната банка не бяха спаднали така бързо, както в кошницата. И Натансон, уведомен от своите агенти, беше осъществил арбитража, с който Дьоларок не бе успял в началото: закупил в залата акции по 3025, ги бе препродал по 3035 в колонадата. Всичко това бе станало за три минути и той спечели шестдесет хиляди франка. След тази продажба курсът в кошницата се покачи на 3030 благодарение на равновесието, което създаваха тия два отдела на Борсата. Чиновниците не преставаха да препускат от залата до перистила, като си пробиваха път с лакти през тълпата. Въпреки това курсът на кулисата нямаше да се задържи, ако Масиас не бе предал на Натансон нареждането на Сакар, което го задържа на 3035 и го повдигна на 3040; благодарение на този контраудар и в отдела на борсовите посредници акциите си възвърнаха своя първоначален курс. Обаче трудно беше да го задържат, защото тактиката на Жакоби и на другите посредници, които оперираха от името на играчите на понижение, очевидно беше насочена към запазване на големите продажби за края на борсовия ден, за да затрупат пазара и да предизвикат унищожаващо спадане в паниката на последните тридесет минути. Сакар така добре разбра опасността, че с уговорен знак предупреди Сабатани, който на няколко крачки от него продължаваше да пуши цигара с разсеян и отпуснат вид на женкар; веднага с ловкост на пепелянка Сабатани се вмъкна в „китарата“ и следейки зорко курсовете, започна непрекъснато да изпраща на Мазо нареждания върху зелени фишове, каквито имаше в запас. Въпреки всичко акциите на Световната банка отново спаднаха с пет франка, защото атаката беше много силна.
Часовникът удари, оставаха само петнадесет минути до закриване на Борсата. В този момент тълпата се въртеше и крещеше, сякаш бе подложена на някакво адско мъчение; в кошницата лаеха, виеха с налудничав крясък, наподобяващ шума, който се вдига при разбиването на меден казан; и точно тогава стана събитието, което Сакар очакваше с такова безпокойство.
Малкият Флори, който още от началото не бе преставал да слиза от телеграфа на всеки десет минути с куп телеграми в ръце, пак се появи и пробивайки си път през тълпата, четеше сега една телеграма, от която изглеждаше очарован.
— Мазо! Мазо! — извика един глас.
И естествено Флори обърна глава, сякаш бяха извикали неговото име. Беше Жантру, който искаше да узнае какво става. Но чиновникът го изблъска — бързаше много, а и беше радостен, като си мислеше, че Световната банка днес ще приключи с покачване; защото всъщност телеграмата съобщаваше, че стойността на акциите се покачваше на борсата в Лион, където бяха станали толкова значителни покупки, че контраударът щеше да се почувствува и в парижката борса. И наистина вече пристигаха и други телеграми, мнозина от посредниците получаваха ордери. Веднага се получи резултат, и то много голям.
— По 3040 купувам от Световната — повтаряше Мазо със своя остър, пронизителен глас.
А Дьоларок, възбуден от търсенето, увеличи с пет франка:
— По 3045 купувам…
— Имам по 3045 — изръмжа Жакоби. — Двеста по 3045.
— Изпратете ми ги.
Тогава и Мазо увеличи.
— Купувам по 3050.
— Колко?
— Петстотин… Изпратете ми ги!
Но невъобразимата врява и епилептичните ръкомахания се засилваха така, че и самите борсови посредници не се чуваха помежду си. И в огъня, на професионалната страст, която ги възбуждаше, продължаваха да се обясняват с жестове, тъй като басовите гласове на едните заглъхваха, а пък пискливите гласове на другите се стопяваха. Виждаше се как се разтварят огромни уста, без да излезе от тях някакъв разбираем звук, и затова само ръцете говореха: жестът отвътре навън означаваше предложение, обратният жест отвън навътре означаваше приемане; вдигнатите пръсти определяха количеството, с глава се казваше да или не. Така се разбираха само посветените в борсовата игра, сякаш пристъп на безумие беше обзел тълпите. Горе, от галерията при телеграфа, се навеждаха глави на жени, смаяни и ужасени пред това необикновено зрелище. В отделението за рентите, най-кипящият център, сякаш ожесточено се биеха с юмруци, докато двойният поток от хора, които прекосяваха тази част на залата, разкъсваше групите, които непрекъснато се образуваха и се разпръсваха като водовъртеж. Между отделението за плащане в брой и кошницата над бушуващото море от глави се извисяваха само тримата котировачи, седнали на високите си столове; с големите си бели тефтера те наподобяваха останки от корабокрушение; навеждаха се ту наляво, ту надясно, в зависимост от бързото колебание на курсовете. В отделението за плащане Е брой блъсканицата беше най-голяма, не се виждаха лицата на хората, а само една гъста маса от коси, едно смътно гъмжене, над което се издигаха белите листчета на вдигнатите нагоре бележници. И в кошницата около купчината от смачкани разноцветни фишове сивееха коси, блестяха темета, забелязваха се бледи, измъчени лица, протегнати треперещи ръце, всички възможни мимики на раздвижени тела, повече или по-малко настръхнали, готови да се изядат едни други, ако не ги задържаше парапетът. Това беснеене в последните минути беше обзело и публиката в залата, която се блъскаше, газеше жестоко и безредно, сновеше като голямо стадо, пуснато в много тесен коридор; и сред тъмните рединготи копринените цилиндри блещукаха под разсеяната светлина, която проникваше през стъклата на прозорците.