Но изведнъж звън на камбана прониза врявата. Всичко стихна, ръкомаханията престанаха, гласовете млъкнаха както в отделението за плащане в брой, така и в отделението за рентите и в кошницата. Чуваше се още само глухото ръмжене на публиката, наподобяващо нестихващия шум на поток, прибрал се в коритото си. И в продължаващото вълнение се разпространяваха последните курсове — акциите на Световната банка бяха се покачили на 3060, ново повишение с тридесет франка в сравнение с вчерашния курс. Поражението на играчите на понижение беше пълно. Ликвидацията още веднъж щеше да бъде съкрушителна за тях, защото разликите за последните две седмици щяха да възлязат на грамадни суми.
Преди да напусне залата, Сакар за миг се повдигна, сякаш за да обгърне по-добре с поглед тълпата около него. Той действително беше израснал, толкова издигнат от големия успех, че цялата му малка фигура се издуваше, разтягаше се, ставаше огромна. През множеството глави той сякаш така търсеше отсъствуващия. Гундерман, Гундерман, когото би желал да види повален, гърчещ се и молещ за прошка; и държеше поне всички непознати лица от еврейски произход, цялото мръсно свадливо еврейство, което се намираше тук, в залата, да го види как се е преобразил от славата на успеха си. Това бе великият му ден, ден, за който ще се говори, както се говори за Аустерлиц и за Маренго. Неговите клиенти, приятелите му бързо го бяха заобиколили. Маркиз Дьо Боен, Седий, Колб, Юре стискаха и двете му ръце, а пък Дегремон с фалшивата усмивка на светската си любезност го поздравяваше, макар и да знаете, че в Борсата човек загива от подобни победи. Можандр би го целунал по двете бузи, толкова беше възбуден и раздразнен, като виждаше, че въпреки всичко капитан Шав все пак вдига рамене. Но най-голям, стигащ до боготворение, бе възторгът на Дьожоа, който тичешком бе дошъл от редакцията, за да узнае веднага последния курс; той стоеше на няколко крачки встрани, неподвижен като закован, разнежен и възхитен, с блеснали от сълзи очи. Жантру бе изчезнал, навярно отишъл да занесе новината на баронеса Сандорф. Масиас и Сабатани сияеха, задъхани като на тържествена вечер след голяма битка.
— Е, аз какво ви казах? — викаше Пийро очарован.
Мозер, увесил нос, ръмжеше тихо закани:
— Да, да, до ръба на пропастта… Да се плаща и сметката на Мексико, а и работите в Рим се объркаха още повече след разбиването на отрядите на Гарибалди при Ментана, а и Германия ще се нахвърли срещу нас тия дни. Да, да, а тия глупаци покачват още повече, за да се катурнат от по-високо. Ах, всичко е загубено, ще видите!
Понеже този път Салмон го гледаше, като стоеше сериозно, той добави:
— Това е и вашето мнение, нали? Щом всичко върви много добре, значи, че всичко ще рухне.
В това време залата се изпразваше, във въздуха щеше да остане само пушекът от пурите, синкав облак, сгъстен и ожълтен от всички вдигнали се прахоляци. Мазо и Жакоби, добили отново приличен вид, заедно се прибраха в кабинета на борсовите посредници; Жакоби беше по-развълнуван поради личните си тайни загуби, отколкото поради провала на клиентите си, докато Мазо, който не играеше, силно се радваше на последния така смело повишен курс. Те поговориха няколко минути с Дьоларок за извършените операции, като държаха в ръце бележниците си, изпълнени със сметки, които доверениците им трябваше да уредят още тази вечер, за да могат да приключат сключените сделки. През това време в залата на чиновниците, една ниска зала с дебели колони, наподобяваща лошо поддържана класна стая с няколко реда пултове и един дрешник в дъното, Флори и Гюстав Седий, отишли да вземат оттам шапките си, шумно се радваха, като чакаха да узнаят средния курс, който служителите на синдиката, седнали пред един пулт, изчисляваха съобразно най-високия и най-ниския курс. Към три и половина часа, когато върху една колона залепиха обявата, двамата започнаха да цвилят, да кудкудякат, да кукуригат, доволни от хубавата сделка, която бяха направили, спекулирайки е ордерите за покупка на Файо. Това даваше възможност да се купят чифт брилянти за Шушу, която сега тиранизираше Флори с взискателността си, и да се плати в аванс за едно шестмесечие на Жермен Кьор, която Гюстав има глупостта да откъсне окончателно от Жакоби, който пък неотдавна бе взел за месец една циркова ездачка от хиподрума. Впрочем в залата на чиновниците врявата продължаваше с нелепи шеги, с хвърляне на шапки и с блъсканици като ученици през междучасие. А и в перистила борсовите посредници приключваха сделките си; възхитен от успешния си арбитраж, Натансон най-сетне реши да слезе по стълбите сред вълната от последните спекуланти, застояли се там въпреки страшния студ. От шест часа целият този свят от играчи, борсови посредници, агенти и комисионери — след като едните установят своите печалби или загуби, а другите изчислят комисионните си — щеше да се преоблече и лекомислено да завърши деня си в ресторанти и театри, в соарета и в леглата на любовниците си.