Внезапно на 3 януари, точно на другия ден след Уреждането на сметките от последната ликвидация, акциите на Световната банка спаднаха с петдесет франка. Предизвика се силно вълнение. Наистина всичко бе спаднало; паричният пазар, отдавна претоварен и изкуствено надут, се тресеше от всички страни; две-три съмнителни предприятия се провалиха с трясък; £ всъщност хората не би трябвало да се чудят на тия жестоки скокове на курсовете, които понякога достигаха до няколкостотин франка в една и съща борса, безумно колебаещи се като стрелката на компас в буря. Но, изтръпнали от студения полъх, всички почувствуваха началото на погрома. Акциите на Световната банка падаха; слухът бързо се разнесе сред роптанието на тълпата, предизвикано от изненада, надежда и страх.
Още на другия ден, застанал твърдо и усмихнато на своя пост, Сакар повдигна курса с едно увеличение от 30 франка благодарение на значителни покупки. Обаче на пети, въпреки усилията му, курсът спадна с четиридесет франка. Акциите на Световната банка струваха вече 3000. И оттогава всеки ден се водеше битка. На 6-и акциите на Световната банка се повишиха. На 7-и и 8-и те отново спаднаха. Неудържима сила малко по малко ги теглеше бавно надолу. Световната банка щеше да стане изкупителна жертва поради безумието на всички, поради престъпленията на по-малко известна предприятия, на това множество съмнителни предприятия, пренадути от реклама, израснали като чудовищни гъби върху разлагащото се торище на империята. Но Сакар, който не спеше вече и всеки следобед заемаше бойния си пост до своята колона, продължаваше да живее с халюцинацията на победата, която му се виждаше все още възможна. Като главнокомандуващ, убеден в превъзходството на своя план, той отстъпваше само крачка по крачка, жертвувайки последните си войници, изпразвайки касите на дружеството от последни те торби злато, за да прегради пътя на нападателите. На 9-и той пак има подчертано надмощие: играчите на понижение изтръпнаха и отстъпиха — нима ликвидацията на 15-и още веднъж ще затлъстее от техните загуби? А и той, останал вече без всякакви източници, принуден да пусне в обращение полици, сега също като изгладнелите, които виждат огромни богати трапези в миражите си от глад, той се осмеляваше да си обещава величавата и непостижима цел, към която се стремеше — исполинската идея да изкупи всички акции, за да остави продавачите без покритие и по този начин да ги има на свое разположение с вързани, ръце и крака. Нещо подобно се бе случило с една малка железопътна компания; банката, която бе пуснала акциите, ги изкупи всичките от пазара и по този начин продавачите не можеха, вече да оперират, принудиха се да се поробят, залагайки себе си и имуществата си. Ах, ако бе подгонил и уплашил Гундерман така, че да го притисне, да го омаломощи, да го докара да няма покритие! Да можеше да го види някоя сутрин да му носи своя милиард с молба, да не му го взима целия, да му остави малко, за да има по десет су всеки ден за мляко, с което се храни! Само че за такъв удар бяха необходими седемстотин-осемстотин милиона. Той беше вече хвърлил в бездната двеста, трябваха му още петстотин или шестстотин, които да постави на бойната линия. С шестстотин милиона той би помел евреите, би станал крал на златото, господар на света. Какъв блян! А беше толкова просто, представата за стойността на парите чезнеше в тази степен на обезумяваща треска, оставаха само пионките, които трябваше да се местят напред по шахматната дъска. В своите безсънни нощи той вдигаше на крак шестстотинмилионната си армия, хвърляше на смърт пионките, за да го прославят, и най-сетне тържествуваше върху развалините от погрома на всички.