За нещастие на 10-и Сакар преживя ужасен ден. На Борсата той бе все така великолепен със своя весел и спокоен вид. Всъщност никога досега една война не е била толкова мълчаливо жестока — всеки час клане, навсякъде засади. В тия потайни и подли битки за пари, в които безшумно изтърбушват слабите, няма вече никакви връзки, никакво роднинство, никакво приятелство: съществува само законът на по-силните, на тия, които изяждат, за да не бъдат изядени. Така че и Сакар се чувствуваше напълно сам и нямаше друга подкрепа освен ненаситната си алчност, която го държеше прав, вечно настървен. Боеше се най-вече от 14 януари, деня, в който щяха да се обявят сметките и премиите. Обаче намери пари за трите предшествуващи дни и на 14-и, вместо да претърпи погром, закрепи Световната банка и при ликвидацията на 15-и курсът на акциите се задържа на 2860, с едно понижение само от сто франка, в сравнение с последния курс през декември. Страхуваше се от катастрофа, а сега се преструваше, че е победа. В действителност за пръв път играчите на понижение имаха надмощие, най-сетне печелеха от разликите и те, които губеха в продължение на месеци; така че положението се промени, Сакар бе принуден да иска отсрочка от Мазо, който от този момент се почувствува силно затруднен. Втората половина на януари щеше да бъде решителна.
Откакто водеше борбата по този начин, при всекидневните сътресения, които ту го хвърляха, ту го изтегляха от пропастта, всяка вечер Сакар чувствуваше необуздана нужда от развлечение. Не можеше да стои сам, обядваше навън, прекарваше нощите в женски обятия. Никога досега той не бе водил такъв бурен живот, появяваше се навред, посещаваше театрите и кабаретата, където вечеряше, харчейки прекалено като много богат човек. Той избягваше госпожа Каролин, чиито предупреждения му досаждаха; тя винаги му говореше за тревожните писма, които получаваше от брат си, и за нейното безпокойство от провежданата от него кампания за повишаване, предвещаваща страшна опасност.
Сега по-често се виждаше с баронеса Сандорф, сякаш перверзността в потайния малък приземен апартамент да улица „Комартен“ го пренасяше в друг свят и го караше да забрави всичко, за да си почине претовареният му от умора мозък. Понякога той се уединяваше там, за да проучи някои досиета, да обмисли някои сделки, щастлив от мисълта, че никой в света не би могъл да го безпокои там. Но сънят го поваляше, той заспиваше за час-два, единственото време на благословено отпускане; и тогава баронесата, без да се стеснява, започваше да рови из джобовете му, да чете писмата, които намираше в портфейла му; тя правеше това, защото той напълно бе онемял, тя не можеше да изтръгне от нето нито едно полезно сведение, дори беше убедена, че я лъже, когато успяваше да го накара да каже нещо, и не смееше да играе по неговите указания. Разкривайки по този начин тайните му, тя узна за паричните затруднения, с които започваше да се бори Световната банка, за обширната система от полици, от фиктивни полици, които банката предпазливо шконтираше в чужбина. Една вечер, събудил се много по-рано, Сакар я изненада докато тършува в портфейла му, и я напляска като курва, която краде монети от джобовете на клиентите си; оттогава той я биеше, това ги озлобяваше, изтощаваше, после успокояваше и двамата.
Обаче след ликвидацията на 15-и, когато загуби десетина хиляди франка, баронесата започна да крои някакъв план, който толкова я измъчи, че реши да се посъветва с Жантру.