И когато тя си отиде, излязла извън кожата си, той се затвори с двамата си сина и своя зет, разпредели км ролите, изпрати да повикат веднага Жакоби и другите посредници, за да подготви утрешния си голям удар. Планът му бе прост: да направи това, от което досега се бе въздържал от предпазливост, защото не знаеше истинското положение на Световната банка; да срази пазара, като пусне в продажба огромни количества акции сега, когато знаеше, че тя е изчерпила средствата си и е неспособна да поддържа курсовете. Щеше да пусне в атака страхотната резерва на своя милиард като генерал, който е решил да свърши с битката, защото неговите шпиони са го осведомили за слабото място на неприятеля. Логиката щеше да тържествува, на смърт е обречена всяка акция, която е надвишила истинската си стойност.
В същия този ден, почувствувал инстинктивно опасността, Сакар отиде при Дегремон към пет часа. Беше възбуден, чувствуваше, че трябва час по-скоро да нанесе удар на играчите на понижение, ако не иска да бъде окончателно бит от тях. Занимаваше го неговата гениална идея — колосалната армия от шестстотин милиона да бъде вдигната все пак за завоюването на света. Дегремон го прие с обичайната си любезност в княжеския си дворец сред своите скъпи картини и целия този блестящ разкош, за който плащаха всеки две седмици разликите на борсовите курсове, без да се знае точно какво богатство се крие зад този декор, намиращ се непрекъснато под заплахата да бъде отнесен от капризите на шанса. Досега той не бе изневерявал на Световната банка, като отказваше да продава, мъчейки се да покаже, че има пълно доверие, че е щастлив от положението да играе на повишение, от което всъщност имаше големи доходи и дори се бе зарекъл да не отстъпва след неблагоприятната ликвидация на 15-и, защото, както сам заявяваше навред, бил убеден, че акциите пак ще се повишат, но беше нащрек и готов да мине към неприятеля още при първия сериозен признак. Посещението на Сакар, необикновената енергия, която проявяваше, и изумителната идея, която му изложи — да закупи на пазара всички акции — предизвика в него истински възторг. Това беше безумие, но нима великите пълководци и големите финансисти понякога не са луди хора, които успяват? И той категорично обеща да му се притече на помощ още утре на Борсата: той бил вече на здрави позиции, щял да мине при своя посредник Дьоларок, за да се осведоми, освен това ще отиде да види приятелите си — а те са един вид цяло сдружение, което ще ги подкрепи. Според него би могло да се разчита на една нова стомилионна армия, която веднага да се използува. Това би било достатъчно. Сияещ и уверен, че ще победи, Сакар веднага изложи плана на битката — едно изключително смело обходно движение, заимствувано от знаменити военни командири: най-напред, при откриването на Борсата, една лека престрелка, колкото да се привлекат и насърчат играчите на понижение, после, когато те пожънат първите си успехи, когато курсовете започнат да спадат, ще се появят из засада Дегремон и неговите приятели с тяхната тежка артилерия, с всичките тия неочаквани милиони, които ще атакуват неприятелите в тил и ще ги разбият. Съкрушителен удар, истинска сеч. И двамата мъже се разделиха, като си стиснаха ръцете, тържествуващи и усмихнати.
Един час по-късно, когато се канеше да се облече, за да отиде да обядва в града, Дегремон прие още един посетител — баронеса Сандорф. В своето отчаяние тя бе решила да се посъветва с него. По едно време бяха пуснали слух, че тя му е любовница; но всъщност между тях бе имало само една необвързваща дружба на мъж и жена. И двамата бяха твърде коварни, твърде добре се познаваха, за да могат да се лъжат в любовта. Тя му разказа за своите опасения, за посещението си при Гундерман и за неговия отговор, като, разбира се, скри предателството, което бе извършила. И Дегремон се развесели, поиска да я обърка още повече, даде си вид, че е развълнуван, готов да повярва, че Гундерман казва истината, като се кълне, че не е от играчите на понижение; всъщност може ли човек винаги да бъде сигурен? Борсата е истинска гора, тъмна гора, в която всеки крачи опипом. И човек положително ще си счупи главата, ако за нещастие има възможност да чуе всички глупави и противоречиви измислици, които се разнасят в този мрак.
— Значи, не трябва да продавам? — попита тя тревожно.
— Да продавате? Защо? Та това е лудост! Утре ние ще бъдем господари. Акциите на Световната банка ще се покачат на три хиляди и сто. Дръжте се здраво, каквото и да става — ще останете доволна от последния курс… Не мога да ви кажа нищо повече.