Баронесата си отиде и когато Дегремон най-сетне започна да се облича, звънецът оповести идването на трети посетител. О, не, той няма да го приеме! Обаче когато му поднесоха визитната картичка на Дьоларок, той веднага извика да го доведат; и понеже посредникът, много развълнуван на вид, не започваше да говори, топ отпрати камериера си и сам постави бялата си връзка, застанал пред високото огледало.
— Ето какво, мили мой — започна Дьоларок фамилиарно, като човек от същата среда. — Разчитам на вашето приятелство, нали така? Защото въпросът е много деликатен… Представете си, че Жакоби, моят зет, има любезността да ме предупреди за удара, който се подготвя. Утре на Борсата Гундерман и другите са решили да взривят Световната банка. Ще пуснат в продажба всички акции… Жакоби има вече ордерите и затова дотича…
— По дяволите!… — можа само да даже Дегремон, пребледнял.
— Та, нали разбирате, аз съм на много солидни позиции по отношение на повишаването на акциите, да, аз съм свързан с около петнадесет милиона, които могат да счупят ръце и крака… Значи, нали ме разбирате? Взех кола и обикалям моите сериозни клиенти. Не е много честно, но нали намерението ми е добро.
— По дяволите! — повтори Дегремон.
— Така че, мили мой приятелю, тъй като вие играете без покритие, аз дойдох да ви помоля да ме обезпечите или да отмените ордерите си.
Дегремон започна да вика:
— Отменете, отменете ги, скъпи мой… О, разбира се, че аз не оставам в кораби, които потъват, това е излишен героизъм… Не купувайте, продавайте! У вас имам акции приблизително за три милиона, продавайте, продавайте всичко.
И понеже Дьоларок тръгваше, като казваше, че трябва да види и други клиенти, той му хвана ръцете и силно ги стисна.
— Благодаря, никога няма да забравя. Продавайте, продавайте всичко!
Останал сам, Дегремон повика камериера си, за да му среши косата и брадата. Ах, какъв урок! Този път щяха да го изиграят като дете. Ето докъде стига човек, като тръгне с луд.
На малката борса още същата вечер, към осем часа, започна паника. Тази борса тогава се разиграваше по тротоара на булевард „Де з’Италиен“, при входа на пасажа за Операта; тук имаше само кулиса, където се сключваха сделки сред подозрителна тълпа от посредници, комисионери и мръсни спекуланти. Сновяха вестникопродавци, събирачи на фасове пълзяха в краката на минувачите. Булевардът беше задръстен от упорито стадо, което потокът от разхождащите се граждани повличаше и разделяше, но то непрекъснато пак се събираше. Тази вечер тук се въртяха близо две хиляди души благодарение на тихото време — небето бе облачно и предвещаваше дъжд след ужасния студ. Пазарът беше много оживен, от всички страни се предлагаха акции на Световната банка и курсът бързо спадаше. Обаче скоро се разнесоха слухове, започна тревога. Какво всъщност ставаше? Шепнешком се назоваваха имената на предполагаемите продавачи според комисионера, който даваше ордерите, или борсовия агент, който ти изпълняваше. Щом големите продаваха по този начин, положително предстоеше нещо сериозно. И от осем до десет часа блъсканицата беше голяма, всички предвидливи играчи промениха своите позиции, а някои дори имаха време да се превърнат от купувачи в продавачи. После всички трябваше да отидат да си легнат неразположени, в трескаво състояние, както в навечерието на големи катастрофи.
На другия ден времето бе отвратително. През цялата нощ бе валяло. Ситен леден дъжд покриваше града, превърнат от размразяването в клоака с рядка жълтеникава кал Още от дванадесет и половина Борсата гъмжеше под проливния дъжд. Огромна тълпа се бе подслонила под перистила и в залата, така че много скоро от капещите мокри чадъри залата се превърна в огромна мътна локва. От стените се изцеждаше черна мръсотия, през остъкления покрив проникваше ръждива светлина, която навяваше отчайваща меланхолия.
Сред лошите слухове, които се носеха, някакви необикновени истории размътваха главите, още от входа всички погледи търсеха Сакар и го разглеждаха. Той беше на поста си, изправен както обикновено до колоната; видът му беше както в другите дни, в дните на победите, весел и напълно уверен вид. Той знаеше, че вчера акциите на Световната банка бяха спаднали с триста франка на малката вечерна борса; подушваше голяма опасност, очакваше ожесточена атака от страна на играчите на понижение; обаче неговият боен план му се струваше неоспорим, а обходната маневра на Дегремон, неочакваната поява на свежа армия от милиони трябваше да помете всичко и още веднъж да му осигури победата. Той вече нямаше никакви средства; касите на Световната банка бяха празни, беше ги изгребал до сантим; и все пак не се отчайваше, беше получил отсрочка от Мазо, чието доверие бе спечелил до такава степен, че го бе склонил да приеме без покритие ордери за покупка на акции за няколко милиона, след като му разкри, че ще го подкрепи сдружението на Дегремон. Уговориха се да не допускат да спадне много курсът на акциите в началото след откриването на борсата, да поддържат сегашния курс, да се борят, докато чакат подкрепителната армия. Вълнението беше толкова голямо, че Масиас и Сабатани, отказвайки се от излишни хитрувания сега, когато истинското положение беше предмет на всички сплетни, отидоха да разговарят открито със Сакар, после тичешком занесоха последните му нареждания — единият на Натансон под перистила, другият на Мазо, който още се намираше в кабинета на борсовите посредници.