Най-сетне отекна камбанен звън, който се разнесе тъжно като тревога над развълнуваното море от човешки глави. И Мазо, който даваше нареждания на Флори, бързо се насочи към кошницата, а младият чиновник се спусна към телеграфа, много развълнуван за собствената си съдба: от известно време губеше, упорито следвайки съдбата на Световната банка, а точно днес трябваше да направи решителната крачка, след като бе подслушал зад вратата разговора за намесата на Дегремон. И кошницата беше също така неспокойна като залата — след последната ликвидация борсовите посредници добре чувствуваха, че земята трепери под краката им, а всички други признаци бяха толкова тревожни, че въпреки опита си и те се бяха изплашили. Вече бяха станали частични провали, изтощеният и претоварен пазар се пропукваше навсякъде. Щеше ли да избухне една от тия големи катастрофи, които се повтаряха на всеки десет-петнадесет години, щеше ли да настъпи една от тия кризи в играта, подобна на остра треска, която разсипва Борсата, помита я като смъртоносен вятър? В отдела за рентите, в отдела за плащане в брой виковете се заглушаваха един друг, блъсканицата се засилваше, над всички стърчаха високите черни силуети на котировачите, които чакаха с пера между пръстите. И изведнъж, стиснал с ръце парапета с червено кадифе, Мазо забеляза Жакоби, който, застанал на другата страна на кръглото помещение, викаше с басовия си глас:
— Предлагам от Световната… по 2800! Предлагам от Световната…
Това снощи беше последният курс на малката борса: и за да прекрати веднага по-нататъшното понижение, той сметна за разумно да купи акции по тази цена. Острият му глас се извиси и заглуши всички други:
— По две хиляди и осемстотин купувам… Триста от Световната ми дайте!
Така се установи първият курс. Но на Мазо не му беше възможно да го задържи. От всички страни започнаха да предлагат. Той се бори отчаяно половин час и успя само да забави бързото спадане. Изненада се, че не бе подкрепен от кулисата. Какво впрочем правеше Натансон, от когото очакваше ордери за покупка на акции? По-късно узна сръчната тактика на последния, който едновременно купуваше за Сакар и продаваше за своя лична сметка, тъй като еврейският му нюх беше подушил истинското положение. Масиас, също така зает като купувач, запъхтян дотича да каже за отстъплението на кулисата. Думите му замаяха главата на Мазо и той реши да използува последните си куршуми, като изведнъж пусна в изпълнение ордерите, които задържаше до пристигането на подкрепленията. С това предизвика малко покачване на курса — от 2500 на 2650 — наподобяващо внезапните безумни повишения през бурните дни; и за миг пак безгранична вяра обзе Мазо, Сакар и всички, които бяха посветени в плана за битката. Щом повишението започваше още отсега, денят беше спечелен, победата щеше да бъде мълниеносна, когато резервите ще се появят във фланга на играчите на понижение, за да превърнат поражението им в страшен разгром. Заля ги вълна на дълбока радост. Седий и Можандр биха целунали ръцете на Сакар, Колб се приближи, а пък Жантру изчезна, като изтича при баронеса Сандорф, за да й занесе хубавата новина. В този момент видяха малкия Флори, който сияещ търсеше навред Сабатани, негов посредник сега, за да му даде нов ордер за покупка.
Но удари два часът и Мазо, който изнасяше тежестта на атаката, отново започна да отслабва. Той все повече се изненадваше, че закъсняваха да влязат в действие очакваните подкрепления. Беше вече крайно време, какво още чакаха, за да го освободят от неудържимото положение, което го изтощаваше. Макар че от професионална гордост лицето му изразяваше равнодушие, той чувствуваше, че бузите му изстиват, и се страхуваше да не пребледнее. С гръмлив глас Жакоби продължаваше да му прави предложение след предложение, които той престана да приема. Сега вече той не го поглеждаше, очите му бяха обърнати към борсовия посредник на Дегремон, Дьоларок, чието мълчание не можеше да си обясни. Едър и дебел, с червеникава брада, блажено усмихнат от снощния си гуляй, Дьоларок стоеше спокойно и беше необяснимо какво чака. Нима той нямаше да приеме всички тия предложения и да спаси, положението с ордерите за покупки, с каквито би трябвало да бъдат препълнени ръцете му?
Изведнъж със своя гърлен глас, малко дрезгав, Дьоларок се хвърли в битката:
— Предлагам от Световната… Предлагам от Световната…
И за няколко минути той пласира за няколко милиона. Отвърнаха му други гласове. Курсът започна да спада.
— Предлагам по 2400… Предлагам по 2300… Колко? Петстотин, шестстотин… Изпратете!
Какво говореше той? Какво впрочем ставаше? Вместо очакваната помощ нима това беше нова неприятелска армия, която изскачаше от съседните гори? Както при Ватерло маршал Груши не пристигаше и измяната довършваше поражението. Под натиска на тези плътни и свежи тълпи от продавачи, втурнали се бегом, настъпи страшна паника.