В този миг Мазо почувствува дъха на смъртта. Той беше открил на Сакар кредит за много огромни суми и затова съвсем ясно съзнаваше, че ще бъде смазан от срутващата се Световна банка. Но неговото красива мургаво лице с тънки мустачки си остана непроницаемо и храбро. Той продължи да купува, докато изчерпи получените ордери, викайки пискливо с напевния си глас на млад петел, както в дните на успеха. Срещу него противниците му — мучащият Жакоби и апоплектичният Дьоларок — въпреки усилията си да изглеждат равнодушни бяха започнали да се тревожат, защото те вече виждаха Мазо в голяма опасност и се питаха дали ще им плати, ако се провали. Впили ръце в кадифето на парапета, те продължаваха да крещят механически с професионален навик, обаче във втренчените им погледи се четеше цялата мъчителна тревога от паричната драма.
По такъв начин през последния час бе истински погром, понижаването се засилваше и отнасяше тълпата в безреден галоп. След безкрайното доверие и сляпото увлечение настъпи пристъп на страх, всички се впуснаха да продават, докато имаше време. Градушка от ордери за продажба се изсипа в кошницата; не се виждаше нищо друго освен дъжд от фишове; и огромните връзки с акции, хвърлени така непредпазливо, ускориха понижението, превърнаха го в истински крах. Курсът спадаше все повече — на 1500, на 1200, на 900. Нямаше вече купувачи. Бойното поле опустя, покрито с трупове. Над гъмжащите тъмни рединготи тримата котировачи изглеждаха като писари в погребално бюро, записващи мъртвите. Преминавайки през залата, бурята на бедствието промени положението — възбудата стихна, врявата заглъхна както при изумлението, причинено от голяма катастрофа. Настъпи злокобна тишина, когато камбанният звън оповести затварянето на Борсата и хората узнаха последния курс — 830 франка. Упоритият дъжд продължаваше да се сипе върху стъклата на прозорците, които едва пропускаха мътен здрач; залата се бе превърнала в клоака от изцеждащите се чадъри и стъпките на тълпата, в кален под на зле поддържана конюшня, по който бяха разхвърляни всевъзможни разкъсани хартии, а в кошницата блестеше пъстроцветен куп от зелени, червени и сини фишове, хвърлени днес така щедро с пълни шепи, че бяха препълнили широкото помещение.
Мазо бе влязъл в кабинета на борсовите посредници едновременно с Жакоби и Деларок. Той отиде до бюфета, изпи чаша бира, за да утоли изгарящата го жажда, и се вгледа в огромното помещение с дрешника, с дългата маса по средата, около която бяха подредени фотьойлите за шестдесетте посредници, с тапетите от червено кадифе — целия този банален и овехтял лукс, който напомняше на първокласна чакалня в голяма гара; той гледаше всичко това като учуден човек, който се вижда за пръв път. После, тръгвайки си, без да каже нито дума, той стисна ръцете на Жакоби и на Дьоларок; от това обичайно ръкостискане и тримата пребледняха, запазвайки всекидневното си коректно държане. Той беше казал на Флори да го чака пред вратата и там го намери в компания с Гюстав, който окончателно бе напуснал службата си преди една седмица, а днес бе дошъл просто от любопитство; той беше все така усмихнат и водеше весел живот, без да се пита деди утре баща му ще може пак да изплати неговите дългове; обаче Флори беше бледен, глупаво се кискаше и с мъка разговаряше, защото го измъчваше претърпяната страшна загуба от около стотина хиляди франка и не знаеше откъде ще може да вземе назаем дори няколко су. Мазо и чиновникът му изчезнаха в проливния дъжд.
Обаче в залата паниката беше най-голяма около Сакар и там именно битката беше направила поражения. В първия момент, без да разбере точно какво става, той беше присъствувал на този провал, застанал с лице срещу опасността. Защо беше тази олелия? Да не би да пристигаха войските на Дегремон? После, когато чу спадането на курса, без да може да си обясни причината за разгрома, той се вцепени, за да умре прав. Смразяващ хлад го прониза от краката до главата, той почувствува, че злото е непоправимо и че това е окончателният му провал; мъката му не беше от съжаление за парите и за загубените наслади: страдаше само от унижението, че е победен, че блестящата и окончателна победа принадлежи на Гундерман и утвърждава още веднъж всемогъществото на този крал на златото. И в този миг наистина бе великолепен, цялата му дребна фигура посрещаше смело съдбата, с открито лице и немигащи очи стоеше сам срещу вълната от отчаяние и злоба, която чувствуваше вече, че се надига срещу него. Цялата зала кипеше, устремила се към неговата колона; юмруци се стискаха, зли думи се чуваха, а по неговите устни играеше несъзнателна усмивка, която би могла да се вземе като предизвикателство.