Бурно беше обяснението между Сакар и инженера, станало на улица „Сен Лазар“, в стаята с чертежите, където преди време бяха разисквали и решили с голям ентусиазъм започването на работата. През последните три дни в Борсата погромът ставаше все по-страшен, акциите на Световната банка спадаха непрестанно, под номинала, стигнаха до 430 франка; но спадането продължаваше, банката се тресеше и рушеше от час на час.
Смълчана, госпожа Каролин слушаше, като избягваше да се намесва. Обвиняваше се в съучастничество; измъчваше я съвестта, защото си беше обещала да бди, а всъщност бе допуснала да се случи всичко това. Вместо да се задоволи с продажбата на своите акции, просто за да спре повишаването, не би ли трябвало да направи друго нещо, да предупреди хората, да се намеси най-сетне? Тя обожаваше брат си и затова сърцето й кървеше, като го виждаше толкова компрометиран в разгара на неговите големи мероприятия, че цялото дело на живота му беше в опасност; тя страдаше още повече, защото чувствуваше, че няма право да съди Сакар: нали го беше обичала, нали му беше принадлежала, нали бяха имали онази тайна връзка, от която много се срамуваше? Застанала така между тия двама мъже, тя се чувствуваше разкъсана от тяхната свада. Вечерта след катастрофата, в гневен порив на откровение, тя се бе нахвърлила върху Сакар, като изсипа всички упреци и опасения, насъбрани отдавна в сърцето й. После, като го видя усмихнат, упорит и все пак несломен, тя си бе помислила, че му е необходима сила, за да стои изправен, и затова си бе казала, че след като бе проявила слабост към него, сега няма право да го доубие, да го повали на земята. И като се прикриваше с мълчание и с поведението си изразяваше само порицание, тя не искаше да бъде нищо друго освен свидетелка.
Но Амлен, който обикновено беше толкова примирителен и равнодушен към всичко, което не засягаше заниманията му, този път се разгневи. С необикновена ярост той нападна борсовата игра — Световната банка загивала заради лудостта в тази игра, стигнала до пълно умопомрачение. Разбира се, той не е от тия, които твърдят, че една банка може да допусне спадането на курса на акциите си като например една железопътна компания, притежаваща огромен материал, който е нейният капитал; но истинският материал на една банка е нейният кредит и затова тя започва да агонизира веднага, щом кредитът й се разклати. Само че тук се поставя един въпрос за мярка. Ако е било необходимо, дори разумно, да се поддържа курс от две хиляди франка, било е безумно и напълно престъпно да се тласка нагоре, да се иска постигането на 3000 и дори повече. Още с пристигането си той настоя да узнае истината, цялата истина. Сега не можеха вече да го лъжат, не можеха да му кажат и той да се съгласи, както при последното събрание, че акционерното дружество не притежава нито една от акциите си. Книжата бяха тук пред него, и той лесно вникваше в лъжите. Например сметката на Сабатани. Той знаеше, че зад това подставено лице се криеха операциите на самото дружество; и можеше да проследи месец по месец в продължение на две години увеличаващата се страст на Сакар, който отначало купуваше боязливо и предпазливо, а после се впусна във все по-значителни покупки, докато стигна до огромната цифра от двадесет и седем хиляди акции, струващи близо четиридесет и осем милиона. Не е ли това лудост, нагла подигравка с хората, като се поставя подобна сума под името на някакъв Сабатани? А този Сабатани не бе единствен, имаше и други подставени лица — чиновници в банката, дори членове на управителния съвет, чиито покупки, отнасяни по сметка без покритие, надминаваха двадесет хиляди акции на стойност също така около четиридесет и осем милиона франка. Най-сетне това все пак са твърди покупки, към които трябваше да се прибавят покупките на кредит за определен срок, извършени в периода на последната ликвидация през януари — над двадесет хиляди акции за около шестдесет и седем милиона и половина, които Световната банка трябваше да изплати; а освен това в лионската борса други десет хиляди акции за още двадесет и четири милиона. Което показваше, след като се пресметне всичко, че дружеството държеше в ръцете си близо една четвърт от пуснатите акции, за които бе заплатило страхотната сума от двеста милиона. Това е то пропастта, в която дружеството им пропадаше.
Сълзи от мъка и гняв бяха изпълнили очите на Амлен. Той току-що успешно бе поставил в Рим основите на голямата католическа банка — „Съкровището на гроба господен“, — за да може в случай на бъдещо преследване да настани царски папата в Ерусалим, озарения от легендарната слава на светите места Ерусалим; тази банка ще има предназначението да закриля от политически смутове новото палестинско кралство, което ще крепи бюджета си върху природните богатства на страната, гарантиращи серия от емисии за всички християни в света. И всичко това рухваше в миг заради тази безумно глупава борсова спекулация! Беше заминал, като остави един прекрасен баланс, милиони да гребеш от него, и едно толкова бързо преуспяващо акционерно дружество, което учудваше цял свят; а за по-малко от месец след това, когато се върна, милионите се бяха стопили, дружеството беше повалено на земята и превърнато в пепел — от всичко бе останала само една черна яма като след опустошителен пожар. Изумлението му растеше, той яростно искаше обяснение, за да разбере коя загадъчна сила е тласнала Сакар да се настърви така срещу гигантската сграда, която сам бе издигнал, за да я разруши камък по камък от едната страна, въобразявайки си, че я изгражда от другата.