— Разбира се — заяви Амлен, уморен и изтощен от спора, — аз няма да ви парализирам, когато ще се борите, за да спасите всички ни. Разчитайте на мене, ако мога да ви бъда полезен.
И още веднъж в този последен час, под заплахата от най-страшни опасности. Сакар ги успокои, спечели ги отново, като си тръгна със следните загадъчни и изпълнени с обещание думи:
— Спете спокойно… Сега още нищо не мога да ви кажа, но напълно съм сигурен, че ще оправя всичко преди края на другата седмица.
Тези думи, без да обяснява смисъла им, той повтори на всички приятели на акционерното дружество, на всички клиенти, които, изплашени и ужасени, идваха да му искат съвет. От три дни имаше непрекъснат поток от хора по улица „Лондон“ към неговия кабинет. Дотичаха едни след други майката и дъщерята Бовилие, Можандрови, Седий, Дьожоа. Той ги приемаше много спокойно, с войнствен вид и с гръмлив глас вдъхваше смелост в сърцата им; а когато те споменаваха, че искат да продадат акциите си, макар и със загуба, той се сърдеше, крещеше им, че не трябва да правят подобна глупост, даваше им честна дума, че отново ще вдигне курса до 2000 и дори до 3000 франка. Въпреки направените грешки всички сляпо му вярваха — нека само да го оставят свободен пак да ги краде, той ще оправи всичко, в края на краищата ще направи така, че всички да забогатеят, както се беше заклел. Ако нищо лошо не се случеше до понеделник, ако му се дадеше време да свика извънредното общо събрание, никой не се съмняваше, че той ще измъкне Световната банка жива и здрава от развалините.
Сакар беше помислил за брат си Ругон и именно за неговата всемогъща помощ той намекваше, без много да обяснява Когато се срещна лице срещу лице с Дегремон, предателя, и му отправи горчиви упреци, можа да чуе само следния отговор: „Но, скъпи мой, не съм аз, който ви изостави, а брат ви!“ Естествено този човек беше в правото си: той се бе съгласил да участвува при условие, че и Ругон участвува, категорично му бяха обещали, че ще бъде така, а сега нищо чудно, че се е оттеглил, щом министърът не само не участвуваше, ами беше във война със Световната банка и нейния директор. Нищо не можеше да се възрази на това оправдание. Силно засегнат, Сакар почувствува голямата си грешка — скарването с този брат, който единствен можеше да го защити, да го направи толкова неуязвим, че никой да не смее да го унищожи, като знае какъв голям човек стои зад него. И за гордия Сакар най-тежкият миг в живота бе, когато склони да помоли депутата Юре да ходатайствува в негова полза. Но всъщност продължаваше да се държи враждебно, пак отказваше да изчезне, като изискваше като нещо задължително помощта на Ругон, който бил заинтересован повече от него да се избегне скандалът. На другия ден, когато очакваше да го посети Юре, както се бяха уговорили с него, той получи само една бележка, в която със смътни думи му се казваше да не губи търпение и да разчита на един добър изход, ако по-късно не попречат някои обстоятелства. Той се задоволи с тези няколко реда, които прие като обещание за неутралитет.
Но истината бе, че Ругон твърдо бе решил да свърши с този гангренясал член на фамилията, който от години наред му досаждаше, като му причиняваше вечен ужас с нечистите си дела, и затова искаше най-сетне насилствено да го премахне. В случай на провал щеше да остави събитията да се развиват както трябва. Понеже Сакар никога нямаше да се съгласи да отиде доброволно в изгнание, не беше ли по-просто да го принуди да се изсели от родината, като улесни бягството му след някаква сериозна присъда? Някакъв шумен скандал, удар с метла и край. Впрочем положението на министъра се влошаваше, откакто в изблик на красноречие бе заявил в законодателния съвет, че Франция никога няма да позволи на Италия да завладее Рим. Бурно акламиран от католиците, силно атакуван от все по-засилващото се трето съсловие, той виждаше, че наближава часът, в който третото съсловие, подкрепено от либералите-бонапартисти, ще го изхвърли от властта, ако той не им направи известна отстъпка. А отстъпката, ако обстоятелствата го наложат, ще бъде да престане да оказва помощ на тази Световна банка, покровителствувана от Рим и станала опасна сила. И най-сетне един таен разговор с неговия колега, министъра на финансите, го накара да се реши окончателно на тази постъпка, тъй като научи, че при подготовката да сключи нов заем към него се отнесли много сдържано Гундерман и всички банкери евреи, които му дали да разбере, че ще откажат своите капитали, докато пазарът е несигурен за тях и се намира в ръцете на авантюристи. Гундерман тържествуваше. Но по-добре евреите, признати за крале на златото, отколкото католиците ултрамонтанисти да бъдат господари на света, ако завладеят Борсата.