По-късно разказваха, че когато министърът на правосъдието Делкамбр, настървен в злобата си срещу Сакар, предпазливо поискал да узнае какво отношение ще вземе Ругон към брат си в случай че правосъдието се намеси, Ругон просто извикал откровено: „Ах, ако ме отърве, ще му запаля една голяма свещ!“ И оттогава, от момента, в който Ругон го изостави, Сакар бе загубен. Делкамбр, който го дебнеше, откакто бе на власт, най-сетне можеше да го хване като нарушител на закона, да го оплете в огромната мрежа на правосъдието, стига само да намереше предлог, за да го предаде на своите жандарми и съдии.
Една сутрин Буш, разгневен, че досега още не беше започнал да действува, отиде в съдебната палата. Ако сега не побърза, никога вече няма да изскубне от Сакар четирите хиляди франка, дължими на Мешен по прословутата сметка за разходите за малкия Виктор. Планът му беше просто да вдигне отвратителен скандал, като поиска от Сакар издръжка за дете и разкрие гнусните подробности по изнасилването на майката и изоставянето на хлапето. Един подобен процес, повдигнат срещу директора на Световната банка при създаденото вълнение от кризата, която изживяваше тази банка, щеше да развълнува цял Париж; а Буш все още се надяваше, че дори при първата заплаха Сакар ще плати. Обаче заместник-прокурорът, който го прие, племенник на Делкамбр, изслуша с нетърпение и досада историята: не, не, нищо сериозно не може да се направи с подобни клюки, това не попада под някой член на кодекса. Объркан, Буш се възмути, заговори за дългото си търпение и когато разказа за проявената си доброта към Сакар, стигнала дотам, че вложил парите си по сметка в Световната банка, заместник-прокурорът рязко го прекъсна: как, нима неговите средства са изложени на опасност в тази фалираща банка и той нищо не предприема! При това положение няма нищо по-просто — трябва само да подаде жалба за измама, тъй като правосъдието било вече предупредено за мошеническите маневри, които щели да предизвикат фалита.
Именно така трябвало да се нанесе страхотният удар, а не с другата история, с мелодрамата на някакво си момиче, умряло от пиянство, и на едно момче, израснало в тинята. Буш слушаше внимателно и сериозно, тласнат по нов път и към едно деяние, за каквото не бе дошъл и за чиито сериозни последици се досещаше: Сакар арестуван, Световната банка смъртоносно ударена. Само страхът, че ще загуби парите си, би го накарал да вземе веднага решение. Впрочем той обичаше само катастрофи, за да лови риба в мътна вода. Обаче сега се двоумеше, казваше, че ще размисли, че ще дойде пак, и трябваше заместник-прокурорът да сложи перото в ръката му и в своя кабинет и на своето бюро да го накара да напише жалбата за измама, която, веднага след като изпрати посетителя, той отнесе с прекалено усърдие на чичо си, министъра на правосъдието. Работата беше свършена.
На другия ден на улица „Лондон“, в седалището на дружеството, Сакар има дълго съвещание с комисарите ревизори и с юрисконсулта, за да уточнят баланса, който той искаше да представи на общото събрание. Въпреки сумите, предоставени от другите финансови учреждения, трябваше да затворят гишетата, да прекратят плащанията поради нарастващите искания. Тази банка, която преди един месец притежаваше в касите си около двеста милиона, сега можа да изплати само първите няколкостотин хиляди франка на обезумялата си клиентела. Търговският съд с присъда бе обявил служебно фалита, основавайки се на краткия доклад, направен предишния ден от един експерт, натоварен да провери книжата. Въпреки всичко Сакар безразсъдно пак обещаваше да спаси положението, подтикван от сляпа надежда и необяснимо упорита храброст. Точно в този ден, когато очакваше отговора на комитета на борсовите посредници относно определянето на един изравнителен курс, портиерът влезе да му съобщи, че трима господа го чакали в съседния салон. Може би това беше спасението и затова той много радостен се спусна към тях, обаче бе посрещнат от един полицейски комисар и двама агенти, които веднага го арестуваха. Заповедта за задържане била издадена въз основа на доклада на експерта, разкрил нередности в книжата, и най-вече във връзка с жалбата за злоупотреба с доверието на Буш, който твърдял, че вложените от него суми по сметка били използувани за други цели. В същия час бил също така арестуван и Амлен в дома му на улица „Сен Лазар“. Този път наистина беше краят, сякаш всички хора, озлобени от неуспехите, се бяха ожесточили срещу тях. Извънредното общо събрание вече не можеше да се състои, Световната банка беше издъхнала.