Обаче още същия ден, два часа след като графиня Дьо Бовилие се беше настанила в тази квартира, едно неочаквано и необикновено посещение я хвърли в нова тревога. За щастие Алис в това време бе излязла за някаква покупка. Беше се явил Буш с плоското и мръсно лице, с мазния редингот и с бяла вратовръзка, увита като връв; подушил навярно благоприятното време, най-сетне той бе решил да предяви стария иск от десет хиляди франка — разписката, подписана от графа на момичето Леони Крон. Само с един поглед в жилището той прецени положението на вдовицата; не беше ли чакал много дълго време? И като човек, способен при нужда да бъде учтив и търпелив, той надълго обясни случая на ужасената графиня. Наистина това нали е почеркът на нейния съпруг? И съвсем ясно потвърждава историята: увлечението на графа по младата персона, жестът, за да я обладае в началото, а носле да се отърве от нея. Дори не скри, че след петнадесет години тя по закон не била длъжна да плати. Обаче той бил само представител на своята клиентка която решила да се отнесе до съда, да вдигне най-отвратителен скандал, ако не се споразумеят. Съвсем пребледняла, поразена в сърцето от това страшно минало, което възкръсваше, графинята се чудеше, че са чакали толкова дълго време, за да се отнесат до нея, а той измисли някаква история — разписката била загубена, после я намерили в дъното на един сандък; и понеже тя решително отказваше да се занимава с тази работа, той си тръгна все така учтиво, като каза, че ще дойде пак със своята клиентка, но не утре, защото тя в никакъв случай не можела в неделя да излезе от дома, в който работела, обаче положително в понеделник или във вторник.
В понеделника, след ужасяващото приключение, случило се с дъщеря и, която й бяха занесли в безсъзнание и над която тя сега бдеше с ослепели от сълзи очи, графиня Дьо Бовилие съвсем не мислеше за този лошо облечен човек и за неговата жестока история. Най-сетне, когато Алис заспа и когато майката седна, изтощена, смазана от настървената срещу нея съдба, Буш отново се появи, придружен този път от Леонида.
— Госпожо, ето моята клиентка, ще трябва да свършим.
При появата на момичето графинята изтръпна. Взираше се в нейното пъстро облекло, в черната й остра коса, падаща до веждите, в повехналото й широко лице, в отвратителния вид на тази персона, похабена в десетгодишно проституиране. Чувствуваше се измъчена, осквернена в гордостта си като жена след толкова години на опрощение и забрава. Боже господи, с такива паднали създания ли графът й е изневерявал!
— Трябва да свършим — настоя Буш, — защото моята клиентка е много заета на улица „Фейдо“.
— На улица „Фейдо“? — повтори графинята, без да разбере.
— Да, тя е там… Така де, там е, в публичния дом.
Смазана, с разтреперани ръце, графинята отиде да затвори напълно алкова, на чиято двойна врата беше дръпнато само едното крило. Още в треска, Алис се размърда под завивката си. Дано пак да заспи, дано не види, дано не чуе!