— Ама че работа! Само това ми липсваше!… Баща крадец, брат убиец… Много закъснях, исках да замина миналата седмица. Но това е отвратително, отвратително е да се постави един човек като мене в подобно положение!
Тъй като тя настояваше, той стана дързък:
— Оставете ме на спокойствие! Понеже вие обичате да тъгувате, водете си тъжен живот! Бях ви предупредил, не сте ме послушали, щом плачете… Но аз, ако искате да знаете, бих пратил по дяволите целия този отвратителен свят, вместо да дам косъм от главата си.
Тя стана.
— Сбогом тогава!
— Сбогом!
И като си тръгваше, тя видя как той повика камериера си и пак продължи да наблюдава грижливото подреждане на тоалетния си несесер, несесер, всички предмети на който бяха изящно изработени от позлатено сребро, особено легенчето, гравирано с хоро от амурчета. И докато си мислеше, че този тук отиваше да води празен и безгрижен живот под яркото слънце на Неапол, тя изведнъж видя как в тъмна мразовита нощ призракът на другия, изгладнял и с нож в ръка, броди из някоя странична уличка на парижките предградия Вилет или Шарон. Не беше това отговорът на онзи въпрос — дали парите не са възпитанието, здравето и интелигентността? И понеже човешката кал остава отдолу, цялата цивилизация не се ли свежда до това превъзходство, че е на повърхността, че хубаво благоухае и хубаво живее?
Когато стигна в Дома за трудово възпитание, госпожа Каролин бе обзета от едно чувство на възмущение срещу извънредно големия разкош на заведението. За какво са тия две величествени крила — спалнята на момчетата и спалнята на момичетата, свързани с монументалната административна сграда? За какво са тия огромни като паркове вътрешни дворове, фаянсът в кухните, мраморът в трапезариите, широките като в дворец стълби и коридори? Защо е тази грандиозна благотворителност, ако в тази просторна и здравословна среда не може да се поправи едно прието тук лошо същество, да се направи от едно развратено дете добре възпитан и физически здрав мъж? Тя веднага отиде при директора, отрупа го с въпроси, поиска да узнае и най-малките подробности. Но драмата оставаше тъмна, той можа да й повтори само това, което тя вече знаеше от принцесата. От вчера издирванията продължаваха в дома и в околността, без да се стигне до някакъв резултат. Виктор сигурно беше далече, препускаше някъде там, в страшната непозната бездна на града. Той надали има пари, защото портмонето на Алис, което бе изпразнил, съдържало само три франка и четири су. Впрочем директорът се беше въздържал да уведоми полицията, за да избави бедните дами Дьо Бовилие от публичен скандал; и госпожа Каролин му благодари, обеща, че и самата тя няма да направи никакви постъпки в префектурата въпреки горещото й желание да научи нещо. После, отчаяна, че си отиваше така неосведомена, както бе дошла, хрумна й мисълта да се качи в лазарета, за да разпита сестрите. Но и от тях не получи някакво точно сведение, само че там горе, в малката спокойна стая, разделяща спалнята на момичетата от спалнята на момчетата, тя прекара няколко минути на дълбоко успокоение. Весел шум долиташе, беше междучасие и тя почувствува, че не бе оценила правилно оздравителното влияние на чистия въздух, на благоденствието и на труда. Положително тук израстваха здрави и силни хора. Един бандит на четири-пет средно почтени хора — това все пак е добре, като се имат предвид случайностите, които увеличават или намаляват наследствените пороци.
И когато госпожа Каролин, оставена за миг сама от дежурната сестра, се приближаваше до прозореца, за да погледа как децата играят долу, кристални гласчета на малки момиченца в съседния лазарет привлякоха вниманието й. Вратата беше полуотворена, така че тя можеше да присъствува на сцената, без да бъде забелязана. Доста весела стая бе този бял лазарет с бели стени, с четири легла с бели завески. Слънчеви лъчи позлатяваха тази белота, сякаш лилии цъфтяха в топлата атмосфера. На първото легло вляво тя много добре позна Мадлен, момиченцето, което и преди бе видяла как, оздравяло вече, ядеше филийки с конфитюр в деня, когато бе довела Виктор. Поразена от алкохолизма на родителите си, Мадлен често боледуваше, беше толкова малокръвна, слаба и бледа, че с големите си като на зряла жена очи приличаше на изписана върху църковен прозорец светица. Беше на тринадесет години, вече съвсем сама в света, майка й бе умряла пияна една вечер, когато я ритнал в корема мъжът, който не искал да й плати шест су, както се •били уговорили. Та именно тя, облечена в дълга бяла нощница, коленичила по средата на леглото си с разплетена руса коса върху раменете, учеше как да се молят трите малки момичета от другите три легла.