— Ах, тия подлеци! Ако бяха ме оставили свободен, вие щяхте да видите, щяхте да видите!
Госпожа Каролин го гледаше, поразена от неговото безразсъдство, стигащо до истинско величие. Тя си спомняше някогашните му теории — че борсовата игра е необходима във всички големи начинания, в които е невъзможно каквото и да било справедливо възнаграждение, и че на спекулирането трябва да се гледа като на изблик на човешко увлечение, като на необходима почва, необходим тор, върху който никне прогресът. Нали именно той без угризение на съвестта със собствените си ръце беше прегрял огромната машина толкова безумно, че тя се разпръсна на парчета и нарани всички, които беше повлякла със себе си? Нали той бе пожелал този прекалено безумен курс от три хиляди франка? Нали дружеството с капитал от сто и петдесет милиона и чиито триста хиляди акции, котирани по три хиляди франка, представляват деветстотин милиона, можеше да се оправдае; нямаше ли страшна опасност от разпределение на колосален дивидент за подобна сума дори при малък процент от пет на сто.
Но той се бе изправил, ходеше напред-назад в тясната килия с отсечена крачка на велик завоевател, поставен в клетка.
— Ах, тия подлеци! Много добре са знаели какво правят, като са ме оковали тук!… Щях да тържествувам и да ги смажа всички…
— Как щяхте да тържествувате? Че вие бяхте останал вече без нито едно су, вие бяхте победен!
— Естествено — подзе той с горчивина — бях победен, негодник съм… Честността, славата — това е успехът. Не трябва да се оставиш да те бият, защото на другия ден ще бъдеш само глупак и измамник… О, аз хубаво си представям какво могат да говорят, няма нужда вие да ми го повтаряте. Нали така? Считат ме направо за крадец, обвиняват ме, че съм сложил в джоба си всичките тия милиони, биха ме заклали, ако съм в ръцете им; и това, което е най-лошото, повдигат рамене от съжаление, считат ме за луд, за малоумен… Но ако аз бях успял, представяте ли си какво щеше да бъде? Да, ако бях повалил Гундерман, ако бях завладял пазара, ако в този час бях неоспоримият крал на златото? Какъв триумф! Аз щях да бъда герой, Париж щеше да бъде в краката ми!
Тя решително му възрази.
— С вас не бяха нито правдата, нито логиката, вие не можехте да успеете.
Той рязко се спря пред нея и избухна!
— Да не успея, хайде де! Липсваха ми пари — това е всичко. Ако в деня на битката за Ватерлоо Наполеон е могъл да жертвува в боя още сто хиляди души, щял е да победи, лицето на света щеше да бъде променено. Ако и аз бях имал възможност да хвърля в бездната няколкостотин милиона, които ми липсваха, щях да бъда господар на света.