— Но това е ужасно! — извика, тя възмутена. — Какво? Нима ви се виждат малко разоренията, малко сълзите и малко пролятата кръв? Нима са ви необходими още катастрофи, още ограбени семейства, още нещастници, принудени да просят по улиците?
Той отново започна необуздано да се разхожда, направи високомерен жест на безразличие, като извика:
— Нима животът държи сметка за това! Всяка крачка напред смазва хиляди съществувания.
Настъпи мълчание, тя следваше хода му, охладнявайки все повече към него. Хитрец ли е или герой? Тя трепереше, като се питаше какво ли обмислял като велик пълководец, победен и обезсилен, в продължение на шест месеца, откакто бе затворен в тази килия? И едва тогава тя хвърли поглед около себе си: четири голи стени, малък железен креват, небоядисана дървена маса, два сламени стола. А той беше живял разточително, в ослепителен разкош.
Внезапно той отиде да седне, сякаш краката му се бяха подкосили от умора. И дълго говори полугласно, като че ли правеше някаква несъзнателна изповед.
— Гундерман положително е имал право: няма никаква полза от борсовата треска… Ах, подлецът му с подлец! А щастлив ли е той, като няма нито кръв, нито нерви, като не може вече да спи с жена, нито да изпие бутилка бургундско! Струва ми се впрочем, че той винаги е бил такъв, вените му влачат ледове… Аз много лесно се паля, това е очевидно… Само това е причината за моето поражение, поради това често си чупя главата. И трябва да се добави, че ако моята страст ме убива, моята страст ме кара и да живея. Да, тя ме въодушевява, тя ме издига, много нависоко ме изтласква, а после ме поваля, с един удар разрушава всичко, което сама е изградила. Да се наслаждаваш, значи сам да се изяждаш… Когато си мисля за тия четири години на борба, аз, разбира се, виждам много добре това, което ми изневери, виждам много ясно, че ме е провалило всичко онова, което желаех, което притежавах… Това трябва да е неизлечимо. Аз съм пропаднал.
И той гневно заговори против своя победител:
— Ах, този Гундерман, този мръсен евреин, който тържествува, защото няма никакви желания!… Като цялото еврейство е този упорит и студен завоевател, тръгнал в поход за пълното господство над света сред народи, купени един след друг с всемогъщото злато. От векове вече расата нахлува в страната ни и тържествува въпреки ритниците и храчките. Той вече има един милиард, ще му станат два, ще му станат десет, ще има сто милиарда, един ден ще стане господар на света. От години аз не преставам с крясък да оповестявам това наляво и надясно, но като че ли никой не ме чува, мислят си, че го правя просто от завист като борсов спекулант, обаче това е викът на моята кръв. Да, с омраза към евреина е напоено цялото ми същество. О, тази омраза иде от много далече, от корените на моя род.
— Колко е странно! — прошепна спокойно госпожа Каролин, която имаше широки познания и беше извънредно толерантна. — За мене евреите са хора като всички други. Ако са встрани, то е, защото са ги изтикали.
Сакар, който дори не бе я чул, продължи още по-яростно:
— Най-много се възмущавам, като виждам, че правителството им съдействува, че то е в краката на тия мошеници. Стига вече империята се е продавала на Гундерман! Сякаш е невъзможно да се царува без парите на Гундерман Няма съмнение, че Ругон, моят велик брат, се държа по най-отвратителен начин към мене; не съм ви казал, че проявих малодушие, като се помъчих да се сдобря с него преди катастрофата, и сега съм тук само защото той е пожелал така. Няма значение — щом му преча, нека да се отърве от мене! Ще му се сърдя само заради съюза с тези мръсни евреи… Вие мислила ли сте за това? Световната банка унищожена само за да може Гундерман да продължава своето търгашество! И всяка друга много мощна католическа банка смазана като социално зло, за да се осигури окончателният триумф на еврейството, което ще ни изяде, и то много скоро… О, нека Ругон да внимава, ще бъде изяден най-напред той, ще бъде пометен от властта, в която се е вкопчил и заради която се отказва от всичко. Много е хитра неговата игра на лавиране — един ден отстъпки на либералите, друг ден — на абсолютистите; но такава игра неизбежно свършва със счупване на главата. И понеже всичко се тресе, нека се изпълни желанието на Гундерман — нали той предсказва, че Франция ще бъде бита, ако влезе във война с Германия! Ние сме готови, на прусаците не им остава нищо друго, освен да влязат и да вземат нашите провинции.
Ужасена от думите му, тя с умолителен жест го накара да млъкне, сякаш той щеше да предизвика мълнията.
— Не, не! Не казвайте такива неща, вие нямате право да говорите така… Освен това брат ви с нищо не е виновен за вашето арестуване. От положителен източник зная, че министърът на правосъдието Делкамбр е направил всичко.