Гневът на Сакар изведнъж стихна, той се усмихна.
— Да, тоя пък си отмъщава!
Тя го погледна въпросително и той добави:
— Да, за една стара история помежду ни… Аз знаел предварително, че ще бъда осъден.
Несъмнено тя не желаеше да чуе тази история, защото не настоя. Настъпи кратко мълчание, което той използува, за да вземе пак от масата листовете хартия, обзет отново от своята идея фикс.
— Вие сте много мила, скъпа приятелко, че дойдохте, и трябва да ми обещаете, че пак ще дойдете, защото ми давате добри съвети и защото искам да ви запозная с моите проекти… О, ако имах пари!
Тя бързо го прекъсна, намирайки за удобен момента да си изясни въпроса, който я преследваше и измъчваше от месеци насам. Какво беше направил той с милионите, които лично трябваше да притежава? В чужбина ли ги беше превел или ги беше закопал в корените на някое дърво, което само той знае?
— Ами вие имате пари! Двата милиона от Садова, деветте милиона от вашите три хиляди акции, ако сте ги продали при курса от три хиляди!
— Аз, скъпа моя, нямам нито едно су!
Той каза тези думи така ясно и така отчаяно и я гледаше толкова изненадано, че тя му повярва.
— Не задържах нито едно су, когато работите тръгнаха зле… Разберете, че аз се разорявам заедно с другите… Наистина аз продавах, но също така и купувах; но много съм затруднен, ако трябва ясно да ви обясня къде са отишли моите девет милиона, увеличени с другите два милиона… И ми се струва, че моята сметка у тоя нещастен Мазо е открита с някакъв дълг от тридесет-четиридесет хиляди франка… Нито едно су, изметен както винаги!
Тя почувствува голямо облекчение и толкова се зарадва, че се пошегува със собственото им разорение, нейното и на брат и.
— Ние също, когато всичко завърши, не зная дали ще имаме за храна поне за един месец… Ах, тия пари, тия девет милиона, които вие ни бяхте обещали — спомняте ли си колко ме плашеха! Никога досега не бях живяла толкова неспокойно и затова изпитах голямо облекчение вечерта в деня, когато предадох всичко в полза на актива на банката!… Там отидоха дори и тристате хиляди франка, наследени от нашата леля, което не е много правилно. Но нали аз ви бях казала, че човек не държи на намерени пари, на пари, които не е спечелил… И добре виждате, че съм весела и че се смея сега!
Той я спря с нервен жест, бе взел листовете си от масата и ги размахваше:
— Оставете тия работи! Ние пак ще бъдем богати…
— Как?
— Нима мислите, че ще се откажа от моите намерения! От шест месеца тук аз работя, не спя по цели нощи, за да възстановя всичко. Глупаците ми приписват най-вече като престъпление този предварителен баланс, като твърдят, че от трите големи предприятия — Обединеното параходство, Кармел й Турската национална банка — само първото било дало предвидените печалби! Бога ми, другите са се провалили само поради моето отсъствие! Но когато ме пуснат, да, когато отново бъда господар, вие ще видите, вие ще видите…
Тя го молеше, искаше да го спре. Той бе станал прав, надигаше се на късите си крака, като крещеше с острия си глас:
— Направил съм сметките, цифрите са тук, гледайте!… Просто играчки са Кармел и Турската национална банка! На нас ни трябва огромната железопътна мрежа на Ориента, на нас ни трябва останалото — Ерусалим, Багдад, изцяло завладяната Мала Азия — това, което Наполеон не можа да направи със сабята си и което ние ще направим с нашите мотики и с нашето злато… Как можахте да помислите, че аз ще изоставя играта? Нали Наполеон се върна от остров Елба, Аз също, само да се покажа, и цял Париж ще се надигне, за да тръгне след мене, И този път няма да има Ватерлоо, уверявам ви, защото планът ми е математически точен, разчетен до последния сантим… В края на краищата ние ще повалим този злодей Гундерман! Искам само четиристотин милиона, петстотин милиона може би и светът ще бъде мой!
Тя бе успяла да хване ръцете му и се притискаше към него.
— Не, не! Млъкнете, карате ме да се страхувам!
Но противно на волята й нейният страх се превръщаше във възторг. В тази мизерна и гола килия, заключена и отделена от живите хора, тя внезапно почувствува една бликаща сила, един сияещ живот — вечната илюзия на надеждата, упоритостта на човека, който не иска да умре. Тя търсеше в себе си гнева, отвращението към извършените грешки, но вече не ги намираше. Не беше ли го осъдила след непоправимите нещастия, които беше причинил? Не бе ли му пожелала наказание, самотна смърт на презрян човек? Сега бе запазила само омразата към злото и състрадание към скръбта. Тя отново се покоряваше на Сакар, на тази несъзнателна и мощно действуваща сила навярно като на едно от необходимите насилия на природата. И ако това е било само една женска слабост, тя с възхищение й се е отдавала с цялото неудовлетворено майчинство, с безпределната нужда от нежност, които са я карали, без да го уважава, да го обича с големия си ум, нараняван от опита.